Диана Дафова е сред популярните изпълнители у нас още от средата на 80-те години на миналия век. От години се радва на успехи в Индия и Америка, където има възможност да представя най-новите си музикални проекти пред многомилионна аудитория. Носител е на златна награда „Реми” от 43-тия международен филмов фестивал в Хюстън и на няколко военни отличия от главнокомандващите военни на секретната база в Косово – Бонстийл.
Любовта на живота й е нейният съпруг – англичанина Майкъл Батърфилд, който дълги години е и горд продуцент на творчеството й. За съжаление през лятото на 2019 г. бизнесменът почина след кратко боледуване. Една сега, няколко месеца след трагедията, Диана намира сили да говори за това в интервю за Уикенд.
– Кога за първи път повярвахте в невидимия свят и случи ли се нещо необичайно в живота ви, което да покаже че той наистина съществува?
– Още в ранна възраст имах нагласа и интерес към необясними явления и усещания в живота ни, но не можех да ги обясня, а и тогава не беше прието да се говори свободно за тях. Като всеки търсещ човек съм си задавала много въпроси за смисъла и връзките между хора и събития. Слушала съм истории за отвъдното, примери за чудеса и намеси на свръх сили от други светове. Започнах да разбирам и приемам необичайното, когато то се превърна в лични преживявания като неизменна част от моя живот. За да намеря своите отговори, прочетох купища книги – езотерична литература и съвременна философия, но подлагах получената информация на анализ и оформях свои заключения. Убедена съм, че невидимият за нас свят е по-съществен от материалния.
– Разказвала сте за една гъркиня, когато още на 16 години ви предсказала, че ще срещнете мъж с буква М, че ще бъде чужденец. Как се сбъдна предсказанието й?
– Това е много стара история. Бях само на 16 години, когато един ден майка ми се прибра леко развълнувана и ми разказа за срещата си с интересна жена, гъркиня, която можела да предсказва бъдещето от портретна снимка. Беше накарала майка ми да си запише основните неща, касаещи мен. Голяма част от казаното тогава се сбъдна във времето, включително и за срещата със съпруга ми Майкъл от Великобритания, която се случи 16 години по-късно. За съжаление, тя беше намекнала и за възможността да остана вдовица, което се случи миналата година… Сега се уча да живея на ново.
– Съпругът ви вярваше ли в предсказния? Допитвал ли се е до ясновидци, поне когато е бил в Индия?
– Разказвал ми е неколкократно за срещата си с възрастен мъж в Шри Ланка, който поглеждайки дланта му е предсказал, че през втората половина от живота си ще бъде свързан с Балканите чрез брака му с мен, а и с бизнеса, който развиваше.
– Има ли индийски духовни практики, които по някакъв начин са ви променили като начин на мислене, на живот?
– Уважавам източната философия, в която е натрупана много мъдрост. Някои основни принципи със сигурност са повлияли начина ми на мислене, защото те са универсални. Няма конкретна практика, която да ме е променила. По-скоро натрупване от познания за принципите на аюрведа в комбинация с медитативни техники.
– Защо индийците са бедни, но щастливи?
– Вярата им, че при всеки нов живот ще имат различна съдба и социално положение им помага да приемат настоящия си живот безрезервно като път на развитие. Неведнъж съм разказвала история за много беден индиец, с когото разговарях при първото си пътуване до Мумбай. Той живееше в кашон в близост до луксозния хотел, в който бях настанена. Храната за деня му беше една ябълка, но очите му блестяха, а усмивката му изразяваше истинска радост от живота. Приятел му беше заможен мъж, който често идваше със скъпата си лимузина, паркираше и сядаше на тротоара до бедняка. Те потъваха в дълги разговори и неподправен смях. Между тях нямаше унижение или завист. Те вярваха, че в следващ живот ролите им ще бъдат разменени.
– Били ли сте при Ванга?
– Била съм при Ванга само един път – през 1992 г. Разговорът ни беше кратък. Тя не спомена нищо за събитие, което се случи скоро след това и промени съществено живота ми. Или не го е видяла, или не е трябвало да знам за него, ако е кармично, за да не правя опит да го спра. След смъртта на Ванга заведох до Рупите гости от Холандия. Влязохме и в църквата. На излизане чух женски глас, който силно извика моето име. Обърнах се изненадана и видях как жена на средна възраст се приближаваше към мен. Подаде ми книга за живота на пророчицата, представи се като нейна близка и ми каза, че й е било „предадено” да ми подари тази книга. Когато отворих книгата, видях посвещението, което беше подписано с името Ванга. Впоследствие установих, че това наистина е нейния почерк.
– Вие сте единствената българка, пяла в секретната военна база Бондстийл в Косово. Какво беше усещането да изнесете концерт там?
– Тогава Косово беше най-горещата точка на света. Подготовката за концерта ми в базата отне 6 месеца, чакайки специални разрешения и мерки за сигурност. Бях единствената изпълнителка от Балканите с покана да пея пред американската армия. Два месеца преди мен там беше отищла Марая Кери. Залата в лагера Бондтстийл беше огромна, за да побере всичките 5000 души. Заради бомбардировките, концертът се отложи два пъти. Когато все пак се състоя, емоцията беше много силна.
– Как ви приеха американските войници? Наистина ли сте получили цели 6 медала от Американската армия? А може би и някакъв военен чин?
– В полунощ след концерта се прибрах изтощена в отредената ми военна барака и знаех, че няма много време за почивка, тъй като рано сутринта трябваше да пътуваме обратно за България. Минути по-късно полковник Конрад, който се грижеше за логистиката, почука на прозореца много настойчиво и ми каза, че веднага трябва да се кача в джипа му, тъй като ме чакат главнокомандващите на 5-те дивизии. Всеки от тях ми поднесе медал за отличие и плакет като признание. Разговорите ни между 3 и 6 часа сутринта бяха придружени от усмивки, благодарности и с чаши горещо кафе.
– Музиката, която композирате и изпълнявате, носи дълбоки духови послания и заряд. Бяха направени научни тестове и изследвания за лечебните свойства на гласа ви. Какво установиха те?
– Да, вярно е. Този интерес от различни институции и организации стана активен през последната година и половина. Интересното е, че те ме търсеха с вече получени резултати, за които аз не подозирах. Издадени са ми и официални сертификати за благотворното въздействие на гласа ми върху човешката физика и психика. Инж. Иван Тодоров взе проби от енергизирана от музиката ми вода и със 70 000 пъти увеличаващ микроскоп предостави уникални снимки със структурата на тази вода, които показват много висока и силна вибрация. По това време получих и благословия за проекта си „Един свят в хармония” от Папа Франциск на лична аудиенция с него във Ватикана.
– С дъщеря си Лили имате много силна връзка. С какво се занимава тя?
– Лили също се занимава с изкуство, но в друга сфера. Тя е художник и вече има зад гърба си 12 самостоятелни изложби с абстрактна живопис. В Арт институт в Далас, Тексас и в НБУ изучава моден дизайн и като втора специалност философия. Мисля, че истинските уроци ги дава животът и натрупването на опит. Аз говоря с нея за това да бъде позитивна, да има повече търпение, да обича и цени себе си, за да може да обича и другите.
– Израснала сте в семейство на фолклорни изпълнители. Има ли връзка между българските народните песни и Космоса?
– Чувствам се благословена с моите родители Лиляна и Анастас Дафови. Те са музиканти – народна певица и хоров диригент-педагог. Баща ми е и автор на единствения учебник за народно-песенния изпълнителски стил и неговите характерни особености. От тях двамата съм получила богати познания за българския фолклор. Преди много години бях силно впечатлена, когато възрастен историк ми каза, че неравноделните ритми всъщност съответстват на пулсацията на звездите.
Не случайно българска народна песен беше изпратена в Космоса, заради специфичната й звучност. Моята песен „Аадия”, която беше селекционирана от НАСА за трансмисия в Космоса, също е наситена с фолклорни интонации като хармоничен фон на моето изпълнение
– Върху какво работите в момента?
– Работя с голямо удоволствие и страст върху първия си авторски моноспектакъл „Това чудо/вище/, наречено живот”. Той е истинско предизвикателство за мен като текст и изпълнение. Той е и откровена изповед, и завладяващи истории, и забавление, и красива интригуваща визия.
