По повод сватбата на Надежда Станчова със сър Александър Key Мюър
вестник „Глазгоу хералд“ нарича булката „първата жена дипломат в света“ и
описва нейната дипломатическа кариера.
Станчова е дъщерята на наследника на богат свищовски род Димитър
Станчов и графиня Анна дьо Грено. Баща й учи във Виена и след избирането
на Фердинанд за български княз е назначен за негов личен секретар до
1889 г. и началник на тайния му кабинет до 1894 г. Той никога не се
обвързва с политическа партия и може би затова е министър-председател на
първото служебно правителство в България, което управлява само от 11 до
16 март след убийството на Димитър Петков през 1907 г. След това е
пълномощен министър в Петербург, Лондон, Париж, Брюксел и Рим. Противник
е на влизането на България в Първата световна война и затова е
низвергнат от Фердинанд. По време на „забвението“ със съпругата си живее
в Пловдив.
Безспорен ерудит и енциклопедист, Станчов дължи дипломатическата си
кариера и на Анна дьо Грено. Тя пък е потомка на две от
най-аристократичните фамилии на Италия и Франция – Дела Киеза ди Чинцано
по майчина линия, и Грено по бащина, и е възпитавана в традициите на
Савойската династия. Идва в България като придворна дама на княгиня
Клементина, а после и на Мария Луиза.
Надежда е най-голямата им дъщеря, владее осем езика и покрай баща си се посвещава на дипломацията след Първата световна война.
Димитър Станчов е главен секретар на втората от двете делегации,
които България изпраща в Париж за преговорите и подписването на Ньойския
договор. Тя е водена от Александър Стамболийски, който връща Станчов в
голямата политика след заточението в Пловдив и въвежда дъщеря му в нея.
Първата мисия, възложена на Надежда, е при подписването на Ньойския
договор. Според много документи Стамболийски е подписал унищожителния за
България договор и е счупил писалката. Ето обаче какво пише
непосредственият очевидец на събитието Надежда Станчова:
„Церемонията се състоя без всяка тържественост…
В 10,35 часа внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в
залата, придружен от Станчов… След това той (Клемансо) призова
делегатът на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с
достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на
отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите
делегати, които се изредиха един по един… Церемонията беше много
кратка…“
За никакво счупване на писалка и нервност от страна на Стамболийски
не става дума. Надежда Станчова е секретар на земеделския водач и по
време на стодневната му обиколка из Европа, в която той опитва да смекчи
условията, при които България е подписала договора в Ньой, и на
конференцията в Генуа през 1922 г. Убийството на Стамболийски я сварва
като секретар на посолството ни в САЩ при посланика Стефан Панаретов. Тя
и баща й подават оставка в знак на протест срещу това зверство,
категорично заявявайки нежелание да служат на репресивния режим на
Александър Цанков. Надежда напуска посолството и започва работа в Би Би
Си. На официални приеми, на които често я канят, се явява с дрехи,
близки до българските народни носии, обшити с шевици. Те предизвикват
огромен интерес сред английското висше общество.
На 17 март 1924 г. се омъжва за сър Александър Кей Мюър, когото за
пръв път е срещнала именно на прием. Той е 26 години по-възрастен от
нея.
Александър Кей Мюър е наследил бизнеса с индийски чай и памук на баща
си Джон. След Първата световна война вдигат капитала на 2 млн. лири.
Александър се оттегля през 1926 г., но притежава акции от „Дънлоп“,
„Тобако“, британската „Алуминиум“ и „Шел“ за близо 200 хил. лири.
Сватбата е на 17 март 1924 г. в Глазгоу. На тържеството присъства и
ген. Йън Хамилтън, командващ английските средиземноморски сили по време
на Първата световна война и ръководител на битката при Галиполи. Той
също ще се впише в българската дипломатическа история – през 1936 г. ще
покани ген. Владимир Вазов на конгрес на Британския легион като достоен
противник, нанесъл поражения, но пък спечелил достойнството на
англичаните в битката при Дойран през 1918 година.
След омъжването си Надежда Станчова – лейди Мюър, се посвещава на
благотворителни каузи и на балетното изкуство, но не забравя и България.
С Борис Сакскобурггтотски те са връстници и са расли заедно като деца.
Вече цар, Борис III търси съдействието й за политически сондажи в
Лондон.
Царят е свързан в роднински отношения с английското кралско
семейство. През август 1927 г. Борис III е уговорил посещение при краля.
Надежда Станчова – графиня Кей Мюър, обаче обучава българския цар на
английските обноски и обичаите в двора. С придружаващите го той гостува
седмица в семейното имение. След разговорите за обноски и английски
порядки двамата с Александър Key Мюър се отдават на лов. Единственият
гост по време на престоя на българския цар в дома на Мюър е лорд Атол,
който живее в близко имение, но пък у нас името му носи странджанското
село Атолово. То е построено през 1926 г. за бежанците от Беломорска и
Одринска Тракия с пари, дарени от шотланския лорд и наречено на негово
име. Неговата сестра и съпруга основават фондацията „Спасете децата“. С 6
млн. тогавашни лева са построени къщи за 90 семейства.
Именно от имението на Мюър крал Джордж V изпраща две коли, за да
вземат българския цар и свитата му и да го откарат на разговори в
двореца „Балморал“ – лятната резиденция на английските крале в Шотландия
от 1848 година.
През 1929 г. Борис III връща жеста. Графиня Мюър му пише, че е
закъсала със зрението, което пречело на нейните занимания с балет, и
моли царят да й уреди лечение в Берлин. Естествено молбата й е
удовлетворена.
Церемонията с гостуването на цар Борис III в шотландското фамилно имение се повтаря и през 1938 г., когато в „Балморал“ предстои нова среща с българския цар и английския крал – вече Джордж VI. На Надежда Станчова е възложено посредничество в английските дипломатически среди за каузата на България. Включването на България във Втората световна война слага край на тези приятелски връзки – историята, както и при бащата на Борис III, се е повторила. По време на войната Надежда Станчова и съпругът й Александър превръщат родовото имение в болница санаториум за възстановяващи се от раните си британски войници. Александър Кей Мюър умира през 1951 г., а Надежда Станчова – през 1957 година.
Прегледана: 4535