6 години без Джоко Росич: Не плачете за мен, не носете цветя на гроба ми!

0

Преди 6 години, на 21 февруари 2014 г., родното кино загуби завинаги един от най-големите си таланти – на 81-годишна възраст, седмица преди да навърши 82, си отиде актьорът с дрезгавия глас, каубоят на българското кино Джоко Росич. Освен голям брой роли в киното, след себе си той остави незабравими послания за това какво прави един човек богат и щастлив.

„Легендарният каубой“ е роден на 29 февруари 1932 г. Майка му е българка, а баща му сърбин. Роден е в Крупан, бивша Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, първа степен. Прeз фeвруaри 2010 г. пoлучи нaгрaдaтa „Злaтeн вeк“ нa Миниcтeрcтвoтo нa културaтa зa гoлeмитe му зacлуги и принoc към бългaрcкoтo кинo.

Актьорът с най-запомнящия се глас участва в над 110 филма. Едни от най-известните са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Под игото“, „Време разделно“…

Един истински балкански рицар с неподражаем глас, който придаваше невероятен смисъл на думите, си отиде тихо от тумор в мозъка в столична болница. На 21 февруари 2014 г. вечерта Джоко Росич пое към един друг свят. Вероятно, по-добър от нашия…

Въпреки че е от смесен произход и се е снимал в сръбски и унгарски филми,

Джоко държеше да бъде посочван за българин

„Когато са публикували интервю с мен, няколко пъти са ме писали югославски актьор, а аз винаги съм предупреждавал да ме пишат български актьор“, казваше той.

Големият актьор виждаше своето богатство и щастие в хората около себе си и споделяше, че се чувства късметлия. „Мен просто ангелът от небето ме е целунал по главата, защото аз никога нищо не съм гонил в живота и никога не съм правил никакви планове“.

Изключителният актьор се срина за дни след кончината на любимата си жена през юни 2013 г. Скоротечен рак на панкреаса му я отне. След погребението на любимата му Лиляна състоянието на актьора започва видимо да се влошава. Негови близки дори не могат да го познаят. Казват, че се е сринал за броени дни и че вече не е същият човек.

В приключенския сериал „По следите на капитан Грант“

В едно от последните си телевизионни интервюта Джоко призна, че все по-трудно намира сили да се бори с живота в отсъствието на Лиляна, че тя е била „смисълът на съществуването му“.

„Със самотата не се живее. Мислех, че като минат 4-5 месеца от смъртта на Лиляна, и ще свикна, но не – става все по-страшно – разказа тогава той пред bTV. – Аз непрекъснато си говоря с Лиляна, не мога да приема, че я няма. И днес, като вляза вкъщи, първо я викам по име, но тя не ми отговаря“.

„Живял съм с нея 50 години и изведнъж да я няма. Най-страшното е, че тя беше качествен човек, храбра и смела, и позитивна, и съм я обичал, а сега я няма.

Липсата е непрекъсната

Аз живея в жилището, където всичко е тя, няма един конец, който да съм аз“, разказа още той.

Преди малко повече от 6 г. смразяващата вест бързо обикаля близки, приятели и почитатели – Джоко започва тежка битка за живота си.

Актьорът е диагностициран с тумор в мозъка, а първоначалните мнения на докторите са, че операция не може да бъде направена, тъй като е прекалено рисковано. Консилиум от светилата в неврохирургията в България обаче решава да опита да спаси живота на легендарния актьор. А той се държи кораво, както винаги досега в живота си. Дори намира сили да успокои приятелите си и да не отдава толкова голямо значение на предстоящата рискована интервенция. „Ще ме оперират и толкова! Тумор в мозъка. От два-три дни съм в болница с тази диагноза. Айде стига, не мога да говоря повече“. Това казва ден преди операцията си в „Пирогов“ обичаният актьор.

След интервенцията докторите са принудени да го държат в медикаментозна кома заради настъпили усложнения – говорът на актьора е затруднен, дишането – също.

От този момент състоянието му се влошава с всеки следващ ден. На 19-и февруари близките решават да го преместят в най-добрата клиника – в бившата Правителствена болница. Специалистите и там са безсилни да му помогнат, но не се отказват до последно. До вечерта на 21 февруари 2014 г., до 21,30 часа, когато една от най-забележителните и талантливи личности в българското кино издъхна…

Той бе голяма душа

и съчетаваше всичко най-хубаво от характера на българите и сърбите, убедени са негови колеги. Джоко е издъхвал десетки пъти във филмите, в които се е снимал. Приживе самият той се шегуваше с многобройните сцени на смърт, които изиграва.

Нито за миг обаче каубоят на българското, сръбското и унгарското кино не прояви слабост, не хленчеше и не се предаваше на болестта. Той обожаваше живота тук, на земята, но след смъртта на жена му Джоко сякаш искаше да отиде при нея.

И знаеше, че там, горе, ще му е по-хубаво, защото ще е със своята Лиляна…

„Не ми носете цветя на гроба. И не плачете. Не ви искам тъжни. Просто изпийте едно за мен“…


Събира приятелите си в двора около воденичния камък

Малката му вила в с. Бойковец отдавна е заключена, а дрезгавият му глас е затихнал. Именно там Джоко си купува къща през 1979 г. и остава завинаги свързан с местността и хората. И на тях той много им липсва…

„Липсва ни. Той беше душата на компанията. Нямаше уикенд, в който да не седнем заедно на маса. Да пийнем хубаво вино и ракия. Събираше ни в двора си около воденичния камък. С часове стояхме там, а той ни разказваше истории. Увличаше ни с уникалното си чувство за хумор“, разказва един от приятелите на Джоко – Марин.

За селото си Джоко се грижи до края на живота си. Освен че е един от създателите на местната кръчма, актьорът е основен виновник в Бойковец да има изграден параклис. На градския площад с негова помощ са реставрирани паметник и черешово топче, които и до днес радват туристите.

Днес малката вила на любимия български актьор стои пуста и празна. От време на време една от внучките му я посещава, за да почисти двора и да избърше прахта от любимите предмети на дядо си…

Прегледана: 2908

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече