Ultimate magazine theme for WordPress.

6 години без Джоко Росич: Не плачете за мен, не носете цветя на гроба ми!

0

Преди 6 години, на 21 февруари 2014 г., родното кино загуби завинаги един от най-големите си таланти – на 81-годишна възраст, седмица преди да навърши 82, си отиде актьорът с дрезгавия глас, каубоят на българското кино Джоко Росич. Освен голям брой роли в киното, след себе си той остави незабравими послания за това какво прави един човек богат и щастлив.

„Легендарният каубой“ е роден на 29 февруари 1932 г. Майка му е българка, а баща му сърбин. Роден е в Крупан, бивша Югославия, но от 1951 г. живее в България. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, първа степен. Прeз фeвруaри 2010 г. пoлучи нaгрaдaтa „Злaтeн вeк“ нa Миниcтeрcтвoтo нa културaтa зa гoлeмитe му зacлуги и принoc към бългaрcкoтo кинo.

Актьорът с най-запомнящия се глас участва в над 110 филма. Едни от най-известните са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Под игото“, „Време разделно“…

Един истински балкански рицар с неподражаем глас, който придаваше невероятен смисъл на думите, си отиде тихо от тумор в мозъка в столична болница. На 21 февруари 2014 г. вечерта Джоко Росич пое към един друг свят. Вероятно, по-добър от нашия…

Въпреки че е от смесен произход и се е снимал в сръбски и унгарски филми,

Джоко държеше да бъде посочван за българин

„Когато са публикували интервю с мен, няколко пъти са ме писали югославски актьор, а аз винаги съм предупреждавал да ме пишат български актьор“, казваше той.

Големият актьор виждаше своето богатство и щастие в хората около себе си и споделяше, че се чувства късметлия. „Мен просто ангелът от небето ме е целунал по главата, защото аз никога нищо не съм гонил в живота и никога не съм правил никакви планове“.

Изключителният актьор се срина за дни след кончината на любимата си жена през юни 2013 г. Скоротечен рак на панкреаса му я отне. След погребението на любимата му Лиляна състоянието на актьора започва видимо да се влошава. Негови близки дори не могат да го познаят. Казват, че се е сринал за броени дни и че вече не е същият човек.

В приключенския сериал „По следите на капитан Грант“

В едно от последните си телевизионни интервюта Джоко призна, че все по-трудно намира сили да се бори с живота в отсъствието на Лиляна, че тя е била „смисълът на съществуването му“.

„Със самотата не се живее. Мислех, че като минат 4-5 месеца от смъртта на Лиляна, и ще свикна, но не – става все по-страшно – разказа тогава той пред bTV. – Аз непрекъснато си говоря с Лиляна, не мога да приема, че я няма. И днес, като вляза вкъщи, първо я викам по име, но тя не ми отговаря“.

„Живял съм с нея 50 години и изведнъж да я няма. Най-страшното е, че тя беше качествен човек, храбра и смела, и позитивна, и съм я обичал, а сега я няма.

Липсата е непрекъсната

Аз живея в жилището, където всичко е тя, няма един конец, който да съм аз“, разказа още той.

Преди малко повече от 6 г. смразяващата вест бързо обикаля близки, приятели и почитатели – Джоко започва тежка битка за живота си.

Актьорът е диагностициран с тумор в мозъка, а първоначалните мнения на докторите са, че операция не може да бъде направена, тъй като е прекалено рисковано. Консилиум от светилата в неврохирургията в България обаче решава да опита да спаси живота на легендарния актьор. А той се държи кораво, както винаги досега в живота си. Дори намира сили да успокои приятелите си и да не отдава толкова голямо значение на предстоящата рискована интервенция. „Ще ме оперират и толкова! Тумор в мозъка. От два-три дни съм в болница с тази диагноза. Айде стига, не мога да говоря повече“. Това казва ден преди операцията си в „Пирогов“ обичаният актьор.

След интервенцията докторите са принудени да го държат в медикаментозна кома заради настъпили усложнения – говорът на актьора е затруднен, дишането – също.

От този момент състоянието му се влошава с всеки следващ ден. На 19-и февруари близките решават да го преместят в най-добрата клиника – в бившата Правителствена болница. Специалистите и там са безсилни да му помогнат, но не се отказват до последно. До вечерта на 21 февруари 2014 г., до 21,30 часа, когато една от най-забележителните и талантливи личности в българското кино издъхна…

Той бе голяма душа

и съчетаваше всичко най-хубаво от характера на българите и сърбите, убедени са негови колеги. Джоко е издъхвал десетки пъти във филмите, в които се е снимал. Приживе самият той се шегуваше с многобройните сцени на смърт, които изиграва.

Нито за миг обаче каубоят на българското, сръбското и унгарското кино не прояви слабост, не хленчеше и не се предаваше на болестта. Той обожаваше живота тук, на земята, но след смъртта на жена му Джоко сякаш искаше да отиде при нея.

И знаеше, че там, горе, ще му е по-хубаво, защото ще е със своята Лиляна…

„Не ми носете цветя на гроба. И не плачете. Не ви искам тъжни. Просто изпийте едно за мен“…


Събира приятелите си в двора около воденичния камък

Малката му вила в с. Бойковец отдавна е заключена, а дрезгавият му глас е затихнал. Именно там Джоко си купува къща през 1979 г. и остава завинаги свързан с местността и хората. И на тях той много им липсва…

„Липсва ни. Той беше душата на компанията. Нямаше уикенд, в който да не седнем заедно на маса. Да пийнем хубаво вино и ракия. Събираше ни в двора си около воденичния камък. С часове стояхме там, а той ни разказваше истории. Увличаше ни с уникалното си чувство за хумор“, разказва един от приятелите на Джоко – Марин.

За селото си Джоко се грижи до края на живота си. Освен че е един от създателите на местната кръчма, актьорът е основен виновник в Бойковец да има изграден параклис. На градския площад с негова помощ са реставрирани паметник и черешово топче, които и до днес радват туристите.

Днес малката вила на любимия български актьор стои пуста и празна. От време на време една от внучките му я посещава, за да почисти двора и да избърше прахта от любимите предмети на дядо си…

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече