Ultimate magazine theme for WordPress.

Ван Льовенхук – първият микробиолог

0

През XVII век Холандия – първата страна, където третото съсловие побеждава, е една от най-напредналите културни и търговско-промишлени страни в Европа. Нейното риболовство, корабоплаване, манифактура, банки, търговия нямат равни. Холандските градове и техните университети са авангардни постове на европейската цивилизация, а страната – привлекателен център за протестантите, преследвани за религиозните си убеждения. Както и за всеки със свободолюбиви стремежи. Рене Декарт – знаменитият френски философ, двадесет години живее в Холандия. Неслучайно през този век страната дава велики художници, като Рембранд и Вермеер, знаменити философи – Спиноза, политически мислители – Хуго Гроций, както и учени. Един от тях е Антони ван Льовенхук – най-забележителният и ненадминат микроскопист на епохата, пише Аз Буки.

Първите микроскопи

Светлинните микроскопи са два модела. Едните са „прости“, с една увеличителна леща. Другите са съставни (наричат ги още сложни) – с две лещи.  Казват, че първите микроскопи с една увеличителна леща са изготвени в Холандия от Ханс и Захариас Янсен, баща и син. Това са просто много силни лупи (увеличителни стъкла), с които е възможно да се разглеждат много дребни обекти.

Идеята за изготвянето на съставни микроскопи – с две лещи една зад друга, изглежда, принадлежи на Галилео Галилей и „Академия дей Линчеи“. Тези микроскопи получават популярност, без да са особено съвършени, с наблюденията на Роберт Хук и неговата книга от над двеста страници, озаглавена по следния сложен начин –  „Микрография или физиологически описания на най-дребните телца с помощта на увеличителни стъкла. Наблюдения и изследвания“. „Микрография“,  снабдена с впечатлителни разгъващи се медни гравюри, е първият научен бестселър.

Ван Льовенхук – самоук откривател

В същото време, друг учен посвещава усилията си на микроскопа. Това е Антони ван Льовенхук от малкия холандски град Делфт. Ван Льовенхук няма специално образование. Отначало има магазин за платове, после, когато славата му се разраства, става камерхер на кметството. Тази почетна длъжност той заема четиридесет години.    

Своето увлечение и интерес Льовенхук дължи само на това, което вижда под своя „микроскоп“, представляващ единична много силна леща. Той е невероятно старателен и притежава завидна изобретателност, което му помага да извърши своите забележителни открития. Сам изготвя лещите и успява да получи увеличение над двеста пъти. Този самоук откривател пръв показва на човечеството микроскопичните живи същества, за чието съществуване никой дотогава не подозира.

Ненадмината техника на изработка

Днес никой не може да каже защо Ван Льовенхук започва да се интересува от увеличителни стъкла. Най-вероятно е искал да види отблизо нишките на платовете, които предлага. Сигурно е много забавно да видиш нещата много по-големи, отколкото се виждат с просто око. Но той не иска някой да прави лещи за него, иска да ги прави сам. И тъй като е страшно взискателен към себе си, иска това да бъдат най-добрите лещи в Холандия. Най-силните лещи са много малки, само няколко милиметра. За да може да се използват, Ван Льовенхук закрепва лещите в малък отвор, направен в тънка пластинка от мек метал – мед, сребро или злато. Окото трябва да е съвсем близо до лещата, а обектът – добре осветен и неподвижен.

Ван Льовенхук не разкрива на никого как прави своите лещи. Всички мислят, че той неуморно, ден и нощ ги шлифова. Но той прави около петстотин подобни лещи с различно увеличение и към двадесет и пет микроскопа (девет от тях са съхранени и до днес). Дълго време техниката на Ван Льовенхук остава неразгадана. Сега се знае, че на пламъка той първо прави тънка стъклена нишка, след това стопява края й. Стъклото, подобно на водна капка, под действие на повърхностното напрежение, се закръгля. След охлаждане и втвърдяване  на стъкленото топче то служи като сферична двойноизпъкнала леща.

Признание от Кралското общество

Въоръжен с най-добрите възможни лещи, подобно на Роберт Хук, Льовенхук започва да разглежда всичко наоколо: семенца от растения, главата на насекоми, влакна от козината на всякакви животни, стрит черен пипер, опашката на попова лъжичка. Сигурно изглежда доста странно на своите съграждани. Но един от тях поглежда през неговите чудни лещи и е изумен. Това е лекарят и анатом Рение де Грааф,
кореспондент на Кралското общество в Лондон – там високо ценят откритията му за строежа на яйчниците. В списанието на Кралското общество Де Грааф прочита за успехите на оптиката в Италия. Той незабавно пише писмо на редактора Хенри Олденбург: „Италианските успехи са нищо в сравнение с това, което прави Ван Льовенхук, накарайте го да опише своите наблюдения“ (писмо, щастливо за науката – Де Грааф скоро след това неочаквано умира на 32-годишна възраст).

Така през 1673 г. Олденбург получава писмо от Делфт. Писмото не е написано на латински, както е прието, а на холандски – единствения език, който Ван Льовенхук знае. В него има безброй излишни подробности, но също и изображения на плесени и насекоми, с голямо увеличение. В Кралското общество са впечатлени. Олден­бург благодари и изразява надежда, че ще следват и други подобни отчети. И те действително следват – до края на живота си, в течение на петдесет години, Ван Льовенхук праща към Лондон десетки подробни доклади.

Откриване на микроорганизмите

Ван Льовенхук поставя под своя микроскоп всичко, за което може да се помисли. Един ден той поставя под лещата тънка стъклена тръбичка, в която има престояла вода от глинена делва в градината. Какво друго може да има там освен вода? Но не! Оказва се, че там има „малки животинки“, които плуват, обръщат се и се гонят. Така той открива едноклетъчните организми. Това е най-важният ден в неговия живот. Той открехва вратата към една нова вселена, за която никой нищо не знае, открива първаците, вижда даже бактериите.

В Лондон се удивяват на неговите открития, но този път са скептични. В Делфт при Ван Льовенхук се явява цяла делегация, за да се увери в неговите открития и да провери изчисленията за размерите на „малките животинки“. Три години след това, през 1680 г.,
Кралското общество задочно го приема за свой член. Ван Льовенхук заема място сред такива учени като Роберт Бойл и Исак Нютон.

Научна слава

Постепенно Европа научава за неговите открития. В Делфт идват да погледнат през микроскопа му най-известни личности: Лайбниц –  немски философ и математик, Петър Велики – руският цар, Уилям III Оранжски – английският крал. Това не му пречи да прави своите наблюдения – напъхва попова лъжичка и малка рибка в своите тръбички, открива еритроцитите, вижда вакуолите в растителните клетки. Редовно, до своята деветдесетгодишнина, пише писмата си до Лондон. В последните описва най-подробно болестта си, докрай остава неуморим и безупречен изследовател.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече