BG гримьор на „Долче и Габана“ дарява кръв в центъра на COVID-19 (Приказката за Боян и животът му като на кино)

0

Може да се чувстваш уютно и в Милано, дори и днес“, казва Боян. Не е истина… В центъра е на големия коронавзрив, но е искрен. Дори и по гласа му по телефона личи, че се усмихва широко. Преди малко се е върнал от кръводаряване. Видял за тази инициатива в Инстаграм и без да се замисли, отишъл и дарил кръв.

Споделя с близка своя приятелка, българка, апартамент в центъра на Милано, на площад „Република“. „Срещу нас е „Бърза помощ“, смее се Боян на изненадата, която предизвиква. Близостта със смъртта не ги плаши. Дори двамата с Деси са оставили телефонните си номера на портиерите на блока, в случай че някой възрастен съсед има нужда от помощ да му напазаруват. Всеки ден стриймват йога медитация с приятна разтоварваща музика, за да внасят успокоение в паникьосаните души на приятелите си.

„Музиката въздейства много силно. Всичко, което е изкуство, е като лекарство за душата – каза пред BG VOICE българинът. – В този момент е още по-важно човек да практикува каквото и да е. Дори и да няма талант, просто да рисува нещо, да слуша хубава музика – това въздейства точно на позитивното мислене и човек се чувства по-добре…“

Страхотно е да си доброволец

и да помагаш на хората – казва Боян. – Преди известно време раздавах безплатни прегръдки на площада в Милано. Като се прибрах след това вкъщи, бях изпълнен с безрезервна любов и заразих много хора с желанието и те да направят нещо добро. През декември миналата година бях любопитен дали българите ще реагират на такава инициатива и раздавах прегръдки пред НДК.“

В този град, скован от паника, някой се смее… „Това е най-страшното – паниката – казва с въздишка Боян. – Тя влияе негативно на всеки, млад или стар. Много зависи доколко са отворени кръгозорът му и сърцето му към хората. В момента най-важното, което може да направи човек за себе си, е да продължава да мисли позитивно и да създава нещо, все едно какво. Да води приятни разговори и да се отдалечи максимално от новините.“

Своята душевна трансформация художникът Боян Николов е претърпял много преди сянката на „короната“ да надвисне заплашително над планетата. От света на най-голямата суета – модата, се е „преселил“ в света на картините. Още преди две години. След осем години работа като гримьор на „Долче и Габана“. „Въобразявах си, че това е моята мечта – да стана известен гримьор. Но в момента на реализирането осъзнах, че не е“, казва той.

От съвсем малък обожава да рисува в родния си Шумен. Помни първата си рисунка, когато е едва 3-годишен. Вижда бяло зайче у съседите, връща се вкъщи и го рисува с химикал. „Вероятно тогава се е зародила любовта ми към рисуването, без още да го осъзнавам“, казва художникът. От този момент не спира да рисува – баби и дядовци, кучето си, пейзажи по пътя. Просто спира, сяда на тротоара и рисува. Винаги когато ходи някъде от училище или от университета, носи блокче и рисува навсякъде – във влака, в кафенето с приятели, в парка. Обожава

тесните улички на Созопол и Несебър

и лодките край брега и ги рисува.

Завършва училище с художествена паралелка и Варненския свободен университет – рисуване със специалност мода и грим. Една година работи в София като гримьор в център за красота, но Италия, и по-точно Милано, го привлича неудържимо от дете. „Още докато учех в университета, си бях написал на лист как се виждам в бъдеще – като преуспял гримьор или художник в Милано“, споделя Боян.

Когато пристига в Милано, започва усилено да общува с италианци, за да научи добре езика. След 3 месеца си намира работа в ресторант. Работи там около 6 месеца, докато една среща в клуб не преобръща живота му. Към него се приближава мъж, букер в една от водещите модни агенции. Оставя му визитната си картичка и го кани на кастинг за модел.

Когато на интервюто разбират, че е художник, завършил и грим, сменят офертата и му предлагат работа като гримьор. Боян помни деня, в който му се обаждат за ангажимент през 2009-та. Съобщават му, че пускат на пазара нова линия грим и го канят на интервю. Оказва се, че е избран за лансирането на първия щанд в света на „Долче и Габана“ в Милано, в „Ринашенте“ – най-големият луксозен магазин на площад Дуомо. През 2009 г. двамата дизайнери за пръв път пускат грим с тяхната марка, а Боян Николов е сред първите избрани мейк-ъп артисти, на които те се доверяват, пише bg-voice.com

Първите 2 години той

обикаля цяла Италия

за демонстрация на продуктите и постепенно отварят нови щандове в различни градове. През 2011 г. печели наградата за най-добър гримьор на годината на „Dolche & Gabbana“ за Северна Италия.

Работи и в представителния бутик на модната къща в Милано. Там има шанса да се запознае лично с Доменико Долче и Стефано Габана. По време на работата му с тях Боян асистира и се учи на тънкостите на изкуството на макиажа от известния Аарон Хенриксон, който днес е личен гримьор на Мадона. За ексцентричните си шефове Боян е лаконичен. „Отношенията ни не излизаха от рамките на работата, но от двамата Доменико е по-човечен и по-приятен“, споделя артистът.

Дали модата не е най-голямата суета на този свят, гледана от днешна дата, на фона на човешкото нещастие? Боян е на друго мнение: „Винаги съм гледал на модния грим като на изкуство. За мен женските лица бяха канавата, а гримовете – моите бои. Харесваше ми да създавам едно ново лице чрез грима“.

Работи и за ревюта на „Дизел“ на Седмицата на модата в Милано като асистент на Аарон Хенриксон. Гримира и за ревютата на известната марка козметика „Diego Dalla Palma“. „На ревютата няма много изкуство, просто ти казват какъв грим искат – тъмни очи, светло червило или обратното“, коментира художникът.

През 2017 г. му се случва нещо като в приказките. Поканен е в Мадрид на мюзикъла на Уолт Дисни „Цар Лъв“. А това му е любимата анимация от дете. На вечерята срещу него седи непознат мъж и Боян му разказва за страстта си по рисуването. В онзи период той рисува животни от саваната – зебри, лъвове, и показва на непознатия мъж снимки на картините си в телефона. Мъжът е заинтригуван и предлага на Боян да нарисува Чупет, любимото кученце на съпругата му Каяли, като подарък за рождения й ден. Когато си оставя визитката, Боян е изумен – току-що е

говорил с вицепрезидента на „Уолт Дисни“

за Европа, Близкия изток и Африка – Томас Спилер!

Спилер кани Боян в Брюксел, където живее със съпругата си, и му осигурява апартамент на 100 м от къщата му, в който да рисува кученцето. И понеже е изненада за съпругата, всеки ден Боян взема тайно от нея кученцето, рисува и го връща. На рождения ден на г-жа Спилер, който е в един огромен замък, с гости от цял свят, картината на Боян предизвиква фурор у гостите, а рожденичката се разплаква.

Веднъж преди 2 години, докато рисува с чашата кафе в ръка, една капка капва върху рисунката му и дава нова посока на творчеството му. Ефектът му харесва. Заравя се в интернет и открива, че техниката за рисуване с кафе е позната много отдавна. Месеци наред се усъвършенства, открива все нови нюанси и направо се влюбва в нея. Сега на работната му маса има много купички с различни нюанси кафе, като някои са от 2 години. Рисува само с мока кафе, приготвено в кафеварка.

Първата му самостоятелна изложба в Милано е през 2016 г. по време на Седмицата на модата. Рисува серия животни в саваната и наименува колекцията „Сафари фешън парк“. Декорира с кристали Сваровски частите от телата на животните, заради които те биват убивани – рогът на носорога, бивните на слона. Един деликатен намек на артиста колко е жестоко да се унищожават тези красиви животни заради прищевките на хората.

От 2 години артистът с творчески псевдоним Boyart с успех продава свои творби в

Дубай, Катар, Австралия, Белгия, Маями

а картините му, рисувани с кафе, се ценят високо. „Сам съм си създавал контактите, нямам зад гърба си галерист или човек, който да ми помага за рекламата на картините“, споделя Боян. Вече може да каже, че се издържа от изкуството си. Но продължава да работи като гримьор няколко дни в месеца за козметичната линия на „Том Форд“, тъй като не е лесно да живееш в един от най-скъпите градове в света Милано.

Преди две седмици е започнал нова колекция. Решава да смеси двете си любими техники – кафе и акрилни бои. Откакто е под карантина, е нарисувал една пчела и една муха с многозначителното заглавие на серията „BePatient“ – намек към хората да са кротки, да си седят вкъщи и да спазват стриктно карантината.

Откакто е оставил проекта „Долче и Габана“, си е наваксал изгубеното време с родителите, брат си, племенниците и близките си, като често е пътувал до България. Но е решил по време на кризата да остане в Милано. „Дали ме обзема паниката понякога? Не, но на моменти ми става тъжно. Тогава си припомням успехите си досега и си казвам: „Уау! Колко много съм постигнал!“. Така се зареждам с позитивизъм и сменям посоката на мислите си“, споделя артистът.

Прегледана: 53

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече