Бившият вратар на „Пирин“ (Благоевград) Лъчезар Сотиров излезе от ада коронавирус. Играчът прекара близо седмица в белгийска болница, но оцеля и пресъздаде за читателите на „България Днес“ най-големия кошмар в своя живот.
„Всичко започна на 21 март с потене през нощта – започна зловещата история Лъчезар Сотиров. – Преобличах се, но продължавах да вдигам температура. Два дни по-късно стигнах до 39,5 градуса. Изкарах 12 дни в нас. Накрая пиех парацетамол за сваляне на температурата. Тя не падаше под 37,5 градуса. За две седмици ме стопи с осем килограма. Тялото ми беше като отровено. Нямах сила да ходя или да стана. Не ми се ядеше. Ежедневието минаваше в потене и вода, потене и вода. Накрая нямаше как и постъпих в болница.“
Лъчезар Сотиров бил сред хората, които подценявали заразара.
„Преди това да се случи бях голям оптимист. Не ми пукаше. Гледах с насмешка – признава 43-годишният вратар. – Нямам представа как съм се заразил. Може да е от работата, но това са само догадки.“
Преди две години Лъчезар и неговото семейство заминават за Брюксел.
Неговата съпруга започва работа в Комитета по регионите на европейските институции. Той също си изкарва хляба в Европейския съвет, но когато се озовава на път за болница разбира, че нещата са много сериозни.
43-годишният вратар е играл в „А“ група за „Пирин“ (Благоевград)
„В линейката имаше един поляк. Той вика: „Няма да се плашиш, вие българите сте корави копелета. Ще го изкараш. Не се притеснявай-разказа Лъчезар Сотиров. – В болницата отидох на 2 април. Започнаха да ме лекуват като за коронавирус без да са излезли още тестовете. Те станаха ясни три дни по-късно. Заболяването се потвърди. Втори срещу трети април прекарах в интензивното. Сложиха ме на кислород. Направиха пълни прегледи, кръв, урина, сърце, вътрешни болести. Постоянен мониторинг. От време на време кашлях и имах болка в гърдите. Лекуваха ме с плакенил. Мисля че със същия медикамент и Кирил Домусчиев се оправи. Той помага на имунната система при борбата с коронавируса.“
След първите 24 часа в интензивното жизнените показатели на бившия вратар се покачват.
„Изкарах шест дни в болницата. Постоянно температурата падаше. Белият дроб започна да работи, въпреки че имах пневмония. Тук втори тест не правят. Когато преценят, че показателите ти се подобряват, те изписват за домашно лечение. Но държиш контакт с докторите. Казаха ми да не излизам шест дни от нас и да не контактувам с други хора. Не правят повече тестове, защото болниците са под напрежение. Не могат да държат дълго време пациентите. Приемат само спешните случаи. Не знам колко заразени имаше в болницата, която е изцяло ангажирана с коронавирус. Всеки е в отделна стая. Нямаш право да излизаш от нея. Нямах допир с други пациенти.“
Лъчезар Сотиров смята, че неговото семейство е прекарало на крак корона вируса.
„На 23 март, когато започнах да вдигам голямата температура, моята щерка също имаше, но само за половин ден. След това всичко отшумя. Нямаше признаци, че е болна – призна бившият вратар. – На тях не са им правили тестове. При всеки минава по различен начин. Аз съм един от класическите случаи. За три седмици минава всичко. През цялото време си мислех как един вирус не може да ме сломи. Близки, приятели и колеги ми даваха кураж.“
По-либерален режим в Белгия
Режимът при битката с коронавирус в Белгия е много по либерален, разказва Лъчезар Сотиров. Местните граждани могат да излизат спокойно на разходка или да спортуват, но спазват дистанция. Маските не са задължителни.
„Външните пазари са затворени. Големите вериги работят, но се спазват предписания за разстояние от клиентите. На всеки магазин има си правиш дезинфекция, когато влизаш. Мерките в България са взети на база от страх, че здравната система няма да издържи при евентуален бум. Тук има около 30 000 заразени – направи сравнение бившият футболист. – Виждам едно спокойствие в болниците, че колкото и пациенти да има, ще се справят. Няма как да видиш паника или страх на ниво оборудване, лекари, рехабилитатори.“
