Теодора Духовникова в най-личното си интервю: Стреса от пандемията боря с психоаналитик! Не сме скарани с Владо Карамазов…
Теодора Духовникова не е от знаменитостите, които дават интервюта през ден. Красивата и талантлива актриса се изповядва в пресата и в предавания само когато има сериозен повод. А повод да изкаже мнението си точно сега е налице – кризата с коронавируса обърка сериозно живота и плановете на арт съсловието, че и на много други хора.
Със звездата на Народния театър си поговорихме надълго за пандемията и за това как самата тя се справя с изолацията. Пред репортерския ни микрофон Теодора сподели и чудесна новина – че от Нова са дали зелена светлина за производството на нов сезон на сериала „Дяволското гърло”.
– Теодора, как се чувствате по цял ден вкъщи?
– Актьорите бяхме едни от първите, които си останаха вкъщи. Театрите затвориха врати още в началото на кризата с коронавируса. Случилото се тогава се стори странно на някои колеги. Дори бяха лансирани конспиративни теории, че едва ли не се прави опит да бъде убита българската култура. Доста се напрегнах от несъстоятелността на дадени мнения. На мен лично първите дни в изолация ми бяха най-тежки. Бях много изплашена. Чувствах се неспокойна и тревожна, имах доста стрес в себе си. Наложи се да спра да влизам в социалните мрежи, за да не се напрягам от остроумия и непроверена информация.
– Успяхте ли да се успокоите с времето?
– Да. С времето започваш да свикваш и да преценяваш адекватно ситуацията. Чух се с лекари, на които много държа. Те успяха да ме насърчат и успокоят. Когато ми е много нервно, звъня на моя психоаналитик по телефона. Ободряващо ми действат разговорите с него и близките ми. Справям се с паник атаките. Към момента съм доста по-ведра, отколкото в началото.
– Кой от семейството ви излиза навън, когато трябва да се пазарува?
– Аз или мъжът ми. Спазваме дистанция, носим маски и ръкавици. Прави ми впечатление, че и другите хора се съобразяват с правилата в кризата. Изненадана съм приятно, радвам се, че голяма част от обществото реагира правилно. Засега щабът и властите се справят със ситуацията – нещата са под контрол.
– С кои от колегите ви се чувате по телефона?
– С всички, с които имаме нужда да се чуем. Затварянето на театъра ни завари 5 дни преди премиера на постановка. За нас това беше изключително болезнено, въпреки че не си позволихме да хленчим по медиите. Постановката „Капитална грешка” е завръщане на режисьора Иван Панталеев за втори път в България. Той от години поставя в Германия. Сега най-много общувам с артистите, с които играя в спектакъла. Освен с тях, се чувам с всички мои близки колеги.
– В платен отпуск ли сте?
– Държавните служители в момента сме добре финансово – аз самата съм на щат в Народния театър. Тревожа се обаче за артистите, които са на свободна практика. Надявам се да се помисли много добре и за тях. Ако някой смята, че създаването на изкуство не е важно и значимо, трябва само да си представи как би преживял сегашната социалната изолация без филми, музика и концерти.
– Съпругът ви има няколко заведения. Той притеснен ли е за бизнеса си?
– Всички в частния сектор са изключително притеснени. Кризата за съжаление ще доведе до много фалити и бедност у нас, а и по цял свят. Разчитам на хората и службите, който се занимават с това разпространението на вируса да остане под контрол. Надявам се обаче да се създаде и икономически щаб, в който да влязат подготвени личности. Сега не е времето да гледаме кой от коя партия е, не е момент да се трупат политически дивиденти. Дано в този труден период да има обединение, а не да надделяват личните сметки и пристрастия.
– Със съпруга ви Стефан имате ли кредити?
– Това са много лични неща и не искам да ги споделям. И на нас, както на всички, ни е притеснено. Принадлежим към т.нар. средна класа, която в страната ни е изключително уязвима. Тя, както знаем, е гръбнакът на всяко едно общество. Виждам среса в хората, в приятелите си, от случващото се.
– Мислите ли си как ще изглеждат театърът и киното след пандемията?
– Да, често. Дори когато пандемията приключи, хората много трудно ще се върнат към театъра. Страхът ще е преминал, но мнозина ще излязат обеднели от ситуацията. Човек, когато няма пари, първо гледа да си вземе продуктите от първа необходимост, грижата за душата не му е приоритет. В сферата на изкуството по цял свят последиците ще бъдат сериозни.
– Какви бяха актьорските ви ангажименти преди коронавируса?
– Наскоро имах премиера, а споменах и за предстоящата – на режисирания от Иван Панталеев спектакъл. Репетирах и с Бина Харалампиева представление за голяма сцена. За съжаление от три премиери на голяма сцена само една се състоя. Бяха планирани снимки и на втори сезон на сериала „Дяволското гърло”. Телевизията ни даде зелена светлина. Водеха се разговори за много сериозна международна копродукция, щях да се снимам и в друг филм. Всички тези неща в момента са несигурни и гледам да не мисля драматично за тях.
– Вашият колега Юлиан Вергов е жури в „Като две капки вода”? Харесва ли ви как се представя? Вие бихте ли приела да сте оценител в шоуто?
– Харесвам „Като две капки вода” и преди често съм ходила на лайфовете с малката ми дъщеря. Сега ме потиска това, че няма публика в залата, и не гледам предаването. Не мога да коментирам журирането на Юлиан, защото нямам наблюдения. Ако аз можех да пея хубаво мисля, че бих се пробвала като участник в „Капките”. Така ще ми е по-интересно, отколкото да съм жури.
– Какви са вредните ви навици в момент на изолация?
– Свела съм ги почти до минимум. Не прекаляваме с алкохола вкъщи, докато сме под карантина. Понякога си позволяваме вечер по едно питие със съпруга ми, докато си говорим. Ядем много плодове, наблягаме и на чая. Смятам, че в кризата се увеличиха повече здравословните ни навици, отколкото пороците.
– Купонясва ли ви се?
– Изпитвам носталгия към свободата, която имахме преди изолацията. Представям си по няколко пъти на ден как всички излизаме навън и се прегръщаме, как пием уиски с приятели от една чаша. Всички ще сме променени от кризата с коронавируса. Ще оценяваме колко е важна солидарността, подкрепата. Ще сме по-готини хора, ще сме по-съвестни и добри един към друг, ще измием шлаката от себе си. И повече ще оценяваме това, което имаме. Струваше ни се преди даденост да отидем да пием кафе, когато решим…
– Как се чувствате без козметик и фризьор?
– В момента изобщо не ме интересува външният ми вид. Грижа се вкъщи за себе си. Мисля, че изглеждам поносимо добре.
– Бихте ли боядисала косата си отново руса?
– По-принцип съм със светла коса и харесвам русото, но много трудно се поддържа. Не знам дали бих се върнала отново към този цвят, освен за роля.
– Владо Карамазов, с когото сте големи приятели, не присъства на купона за рождения ви ден и тръгна мълва, че сте скарани. Ще я опровергаете ли?
– Големи приятели сме си, той ми дава силна подкрепа. Разговорите ни винаги са много ползотворни и креативни. Радвам се за това, което му се случва, за неговата страст към фотографията. Четох, че сме били скарани и затова не бил на купона (смее се). Причината да не присъства, е прозаична – имахме представление и това наложи партито да е малко по-късно. Владо трябваше доста неща да върши на другия ден и изобщо не му беше до веселби. А и той не обича късните събирания. Говорихме си 1 час по телефона на рождения ми ден, пожела ми много хубави неща. Попита ме дори дали ще се разсърдя, ако не дойде. Няма драма между нас.
