В обществената сграда в сърцето на историческия център на Рига някога се е помещавала една от най-красивите концертни зали на града. През 2007 концертната дейност в построената през 1782 сграда е прекратена. Оттогава постройката е празна, но това може да се промени в най-скоро време. Ева Вагнер-Паскюер, правнучка на Рихард Вагнер, в разговор с Бенджамин Вебер.
Om Бенямин Вебер
Известно е, че Вашият баща също е гостувал в Рига и е посещавал някои оперни представления. Успяхте ли и Вие да създадете по-интимна връзка с града?
Ева Вагнер: Моята връзка с Рига започна преди 12-13 години с участието ми в музикалния фестивал „d’Aix-en-Provence“ – тогава за първи път бях на прослушване в града. След това редовно пътувах до тук, посещавах театрални постановки, гледах „Бохеми“ („La Bohème“), „Залезът на боговете“ („Götterdämmerung“), ходех в музикалната академия и участвах в прослушвания. Затова обикнах Рига – намирам я за приказна. Винаги се връщам с голямо удоволствие тук.
Какво мислите за периода в живота на Вагнер, който прекарва в Рига? Според Вас колко значим е той за творческото му развитие?
Безспорно „периодът в Рига“ е изиграл важна роля в живота на Вагнер. Тук той намира вдъхновението за оркестрините, осветлението и амфитеатъра. Това е едно наистина значимо житейско „събитие“, макар че надали този термин вероятно е най-подходящият, за да опишем тези години. По това време Вагнер е бил млад мъж, живял е тук с първата си съпруга – били са прекрасни дни.
Истина или легенда е, че тъкмо в Рига Вагнер намира вдъхновение за оперната къща в Байройт? Има ли конкретна причина за това? Вероятно и другаде е виждал подобни сгради?
Това не е легенда, а самата истина. По време на един разговор му е зададен въпрос, свързан с Рига и неговото развитие като диригент. Той е записвал всички специфични архитектурни решения за театрални пространства, които по-късно са използвани в операта в Байройт. Съществуват много легенди за Вагнер, но тази не е една от тях.
Премиерата на „Летящия холандец“ се е състояла в Дрезден, но второто представление е именно в Рига. Това означава, че операта е била изпълнена от сравнително малко музиканти, т.нар. камерен оркестър. Ако се осъществи ремонт на Вагнеровата зала, смятате ли, че е възможно „Летящият холандец“ да бъде изпълнена там в камерна версия?
В по-малки зали тази опера се изпълнява с шест първи цигулки – което само по себе си е камерна версия. Но по подобни постановъчни вариации работят също университети и академии – такива версии могат да бъдат чути и там. Тази толкова популярна опера позволява най-различни импровизации – тя може да бъде изсвирена дори на пиано. В един конкурс за вокалисти например не са необходими 100 цигулки. Наскоро бях в Оберамергау, където 120 хористи пяха почти без пауза, но такива събития се състоят само когато в залата има 3000 души.
Сега сте в Рига, за да получите почетна значка с надслов „Вагнер-Рига-2021“. Бихте ли ни разказали малко повече? Как се стигна дотук?
Преди няколко години тогавашният латвийски министър-председател ми написа, че иска да посети Байройт, за да обсъди нещо с мен. Съгласих се и по време на срещата ни той ми сподели всички идеи, свързани със сградата на Вагнер в Рига, наричана още Вагнеровата зала. Тази година той ме посети отново и ме попита дали искам да ръководя проекта, който би трябвало да бъде завършен до 2021 г. Бях силно развълнувана от предложението и веднага приех. Затова и пристигнах тук преди няколко дни, за да се включа в шествието на пилигримовия хор от катедралата до улица „Вагнер“. Откриването на Вагнеровата зала ще е една логична стъпка, тъй като то е важно не само за Рига, но и за да запазим спомена за Вагнер жив. Вчера я разгледах, фантастична е – толкова много зали и една идея, превърнала се в реалност.
Сега сте в Рига, за да получите почетна значка с надслов „Вагнер-Рига-2021“. Бихте ли ни разказали малко повече? Как се стигна дотук?
Преди няколко години тогавашният латвийски министър-председател ми написа, че иска да посети Байройт, за да обсъди нещо с мен. Съгласих се и по време на срещата ни той ми сподели всички идеи, свързани със сградата на Вагнер в Рига, наричана още Вагнеровата зала. Тази година той ме посети отново и ме попита дали искам да ръководя проекта, който би трябвало да бъде завършен до 2021г. Бях силно развълнувана от предложението и веднага приех. Затова и пристигнах тук преди няколко дни, за да се включа в шествието на хора на поклонниците от катедралата до улица „Вагнер“. Откриването на Вагнеровата зала ще е една логична стъпка, тъй като то е важно не само за Рига, но и за да запазим спомена за Вагнер жив. Вчера я разгледах, фантастична е – толкова много зали и една идея, превърнала се в реалност.
Каква роля играе Вагнеровата зала в културния живот на Рига и какво би трябвало да направи Германия, за да подкрепи реставрацията ѝ?
Трябва да се отбележи, че внимание от страна на Германия вече е засвидетелствано, защото Гуидо Вестервеле (бивш външен министър на Германия, б.а.) е посещавал и разглеждал Вагнеровата зала. Доколкото знам и канцлерът Меркел е виждала сградата отвън. Но не се наемам да коментирам процесите на политическо ниво, просто защото не съм запозната с тях. Известно ми е, е че един от депуг.татите от Бундестага е бил тук и е подкрепил инициативата. Остава да се надяваме, че залата ще стане разпознаваема между всички международни Вагнерови общности. Хората научават за нея – като с това нямам предвид само почитателите на Вагнер, които и бездруго са добре информирани по темата. Вярваме, че залата ще бъде готова до 2021 г. и че откриването ще бъде уважено от знаменити личности. Вярвам, че това ще се случи, защото Рига е важен град за Вагнер и той е много уважаван тук. От друга страна това би било важно и в европейски контекст.
След като вече сте влизали и сте разгледали залата – можете ли накратко да опишете как изглежда сградата отвътре?
Разбира се. Първо трябва да се премине през безброй помещения. Човек се чувства като във филм на Стенли Кубрик, сложно е да се опише – качвате се нагоре по стълбите, след това има едно помещение, след него – Вагнеровата зала, после танцова зала и още една зала за чаени церемонии. Можете да обикаляте в кръг из тези зали. Не може да оставим тази сграда да пустее – десет години не е правено нищо по нея, не може просто да се откажем или пък да се построи казино или търговски център на нейно място. Мисля, че общата площ на сградата е 5000 кв.м., но трябва да се провери, може и да греша. Това е отлична предпоставка за създаване на музей на Вагнер, който да изпълнява функцията и на пространство за събития и срещи в Рига. Би било подходяща локация за презентации на жителите на града, а също и на местни творци.
Вчера, докато бях в сградата, на посещение бяха два големи класа. Приближих се, защото някой спомена, че правнучката на Вагнер е дошла – и всички извърнаха глави към мен. По план и те трябваше да разгледат сградата. Учителят им разказваше за Вагнер. Имаше ученици от Англия и Германия. Предложих им да си направим снимка – нещо, което обикновено не правя, но те бяха толкова въодушевени, че не се сдържах. Видяха една плоча на стената, на която пишеше, че Вагнер, Лист и Шуман са били тук. Това е същинско приключение за тях – тъкмо за тези големи композитори учат в училище.
Интервюто е публикувано за пръв път на страницата на проекта „Nahaufnahme“ на Гьоте-институт.
