Актьорът легенда Георги Мамалев в най-гневното си интервю: Никога повече няма да хапна китайска храна!
Георги Мамалев е човек, който не се нуждае от специално представяне. По-възрастните читатели го обичат заради изявите му в театъра, киното и култовото някога шоу „Клуб „НЛО”, а по-младите – от телевизионните предавания „Шоуто на Канала”, „Денсинг старс” и „Байландо”.
Идната сряда, 6 май, роденият в ямболското село Мамарчево актьор ще има имен ден. „Уикенд“ го покани за интервю, в което да разкаже как ще празнува във време, в което всички са под карантина.
– Г-н Мамалев, какви са плановете ви за Гергьовден? Имате имен ден…
– Има два празника в годината, които се празнуват тържествено вкъщи – Коледа и Гергьовден. Тази година на 6 май обаче ще е доста по-различно. Необичаен имен ден ще е, но то всичко е такова в последно време. Празникът ми ще бъде в изключително тесен кръг – само аз и жена ми. Трябва да си голям смелчага, за да имаш други планове при положение, че в настоящия момент сме в пандемия. Всъщност, това което преживяваме напоследък, потвърждава думите на Джон Ленън, че животът е случващото ни се, докато кроим планове. Всички си правехме сметки къде ще отидем, къде ще пътуваме, но, уви, не стана точно така. Да не говорим за тези, които пресмятаха какви милиони и милиарди ще спечелят, прехвърляйки цялото производство от Европа и САЩ в Китай.
– Виждате ли все пак нещо хубаво в кризата?
– Да, може би е хубаво, че въпросната криза е обхванала целия свят и ще има някаква солидарност, дори желание за общ растеж. Като искате китаец – на ви китаец (смее се). Лично аз повече няма да купувам китайски дрехи и храна, няма да посещавам китайски ресторанти. Страшно е това, което ни се случва! Като нямаш перспектива, хоризонт, като не знаеш докога ще продължи, е най-тежко.
– Изнервен ли сте в дните, в които стоите основно вкъщи и не работите?
– Не се поддавам на паника. Но ми е тъжно, че не виждам хоризонт за доста неща. Кога ще има лекарство и ваксина за коронавируса? Не се знае… Мисля и за това кога ще заработят театрите, кога ще има представления… Много ми е мъчно, но си давам реална сметка, че отварянето на кината, концертните зали, театралните салони ще е последното, което ще се направи. Такива планове имахме, а всичко отиде на вятъра. Стоим си затворени вкъщи, няма снимки, няма нищо. Какво ще се случи, какво ще стане, само един Господ знае.
– През август ще станете на 68. За толкова години живот сблъсквал ли сте се с друга подобна трудност, пред каквато сме изправени в момента?
– Не. Коронавирус пандемията е като световна война. Всичко се срива, губят се човешки животи всеки ден, а не се вижда хоризонт. От друга страна идва и икономическата криза. Специално в моята работа ще е доста трудно. Дори и да преборим вируса, в рецесията на кого ще му е до театър, концерти и културно масови мероприятия? Иван Вазов казва: „В живота на всеки човек се явява великата трагическа минута”. Откровено мога да кажа, че настоящето е нашата велика трагическа минута. Но пак има оптимизъм и доза късмет при нас. Ами ако не ни управляваше сегашното правителство, а някое служебно? Ами ако вирусът ни беше хванал по време на избори? Всички видяхме, какво се случи с далеч по-силни държави от България като Англия, САЩ, Испания, Италия, Франция. Те подцениха проблема и се отнесоха доста лекомислено. Бойко Борисов и правителството веднага реагираха, направиха щаб. Дори не съм подозирал, че има толкова можещи, смели и силни хора в държавата ни. Като гледам ген. Мутафчийски и колегите му, които са така добре подготвени и знаещи, съм по-спокоен. Това ми дава надежда, че нещата ще се оправят.
– Следите ли редовно брифингите на щаба?
– Следя всички брифинги и пресконференции и надеждата ми е в хората, които се борят със заразата. Ако ги нямаше тях, какво щяхме да правим?! Оптимизмът в цялата картинка е и че сериозните хора в Европа няма да се полакомят да оставят всички производства в Китай сега, след като платиха толкова скъпо.
– Имате ли някакви приходи в момента?
– Съпругата ми Ели има работа. Аз съм в платен отпуск от Народния театър.
– Ако няма работа за актьори след пандемията, ще смените ли попрището?
– Никога до сега не съм бил отделен толкова време от актьорската работа, колкото сега. Но да мисля за смяна на попрището – чак до там не съм стигал дори и в тази ситуация. Не може да се затворят театрите. Дори и да намалее работата драстично, аз съм виждал и 2, и 200. Много ми допада поговорката, която Тончо Токмакчиев цитира: „Каквото за всички турци, туй и за гол Хасан.”. Толкова е неясна ситуацията, че човек не може да каже, какво ще е утре. От това, което чета и чувам, си мисля, че ни чака трудна година – година и половина.
– Имате ли настроение да разказвате вицове?
– Не се виждам с приятелите си, чуваме се само по телефона. Много ми харесва този виц: „След години ще разказвам на внуците, че е трябвало да ям, пия и лежа – само и само да спася човечеството”. А също и този: „Поради изчерпването на тоалетната хартия, кренвиршите вече се правят от месо.” (смее се).
– С кои ваши колеги се чувате по телефона?
– Общувам с доста колеги и приятели, чуваме се редовно. С Антон Радичев, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, с режисьора Лъчо Аврамов, с композитора Стефан Димитров, с приятеля ми Мариус Донкин, който крои добри планове за театъра, които дай, Боже, да се случат.
– Докато сте в изолация вие ли основно готвите вкъщи?
– Това се шегуваме с жена ми – че ако остана без работа, ще отворим малко заведение. Ще играя и някаква шоупрограма на клиентите, докато хапват и пийват, а пък Ели ще им дава юридически съвети (смее се). Усъвършенствам се всеки ден в готвенето. Направихме си шпиковано агнешко за Великден, с масълце и червен пипер, с пресни картофки. Стана страхотно!
– Не се ли притеснявате, че ще напълнеете от многото вкусна храна?
– Не мога вече да се разхождам в Южния парк и само гледам тъжно през прозореца натам. Не можем да отидем и до жилището ни в Созопол. На фона на всички притеснения, които имам сега, остава само това да мисля и дали ще напълнея. Ако кача някой и друг килограм, впоследствие ще отслабна. Ще се вталя, щом започна много да репетирам и да танцувам в мюзикъли.
– Как сте със здравето?
– Чувствам се добре. Канех се преди да бъде обявено извънредното положение да отида на годишен преглед, но не успях. Моят приятел д-р Мишо Илиев преди време ми подари 3-литрова бутилка вино. Като си пием с жена ми Ели, все се шегувам, че използваме лекарството на доктора.
– Приемате ли изолацията като репетиция за пенсионерския живот?
– Тъкмо като стана пенсионер, няма да ми е непознато, какво ме чака (смее се). В момента трупам опит от сутрин до вечер, седем дни в седмицата.
– Майка ви, тъщата, синовете и внучката как са?
– Всички са добре. Синовете работят дистанционно. Пазим се. Аз и съпругата ми се грижим за майките ни, които живеят съвсем наблизо до нас. Пазаруваме им, снабдяваме ги с всичко необходимо. Тъщата е на 92 години, майка ми – на 89.
– Страхувате ли се от войната на пътя, от дрогираните шофьори?
– Всеки е притеснен. Случилото се на Великден е ужасна трагедия. Като се сетя за катастрофата с Милен Цветков, ме изпълва тъга за него и гняв към този наркоман, който го уби. Властите трябва да предприемат много строги мерки за войната по пътищата. Но от друга страна добрата държава се гради от съвестните граждани, от тези, които се трудят и спазват законите. Те трябва да се поощряват, а лошите да се наказват сурово. Милен си е спрял на червен светофар, а онзи наркоманизиран син го отнася… Създаде се за съжаление една грозна прослойка в държавата, за която спазването на законите и уважаването на гражданите изобщо не съществува. Според тях само те са важни, те са на върха. Дори си мислят, че държавата е тяхна, но дълбоко грешат.
– Адекватна ли е политическата класа спрямо трагедиите в страната?
– Имаме и много ненужни политици. Излизат за да винят хората, които са в щаба – големи професионалисти, знаещи какво правят. „Политичета”, показващи се, за да им видим новите костюми и часовничета. На фона на случващото в страната се оказа, че част от нашата политическа класа в голяма степен е много зле. Хора, които нито като лекари са добри, нито като финансисти… Професионално са на изключително ниско ниво. Не могат да се сравняват с хората в щаба и около него. Ако е такава политическа класа, как да очакваш, че държавата ще се развива правилно? Логично е тогава броят на лошите граждани да се увеличи.
