На 15 май 1925 година умира Гео Милев – преводач, журналист, режисьор, издател на едни от първите самоучители по немски език и основен представител на експресионизма в българската литература.
Роден е на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр. Раднево) в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов.
Едва 12-годишен той съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове.
По-късно следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което продължава образованието си в Лайпциг.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам е изпратен като старши подофицер в 34-ти троянски полк, който е на позиция при местността Дойран.
С пристигането си там е назначен за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
През февруари 1918 г. Гео Милев заминава заедно с бъдещата си съпругата за Берлин, за да бъде опериран. Лечението му там продължава до март следващата година.
След като приключва лечението си в немската столица, Гео Милев се връща в София. Веднага се захваща с публицистика и започва да издава списание „Везни“. То излиза три години – от 1919 г. до 1922 г.
Две години след спирането на в. “Везни”, през януари 1924 г. започва да излиза списание „Пламък“. В него Гео Милев печата статии, написани в духа на времето, в което живее. В това издание излиза и емблематичната му поема – „Септември“, посветена на събитията от 1923 г.
Снимка: Уикипедия
В нея Гео Милев утвърждава човешкия порив за свобода и щастие. Още в увода изразява идейно-емоционалната оценка на историческото събитие. Септемврийското въстание не е дело на авантюристи или капризно хрумване на комунистите, а е социално обусловено и исторически закономерно явление.
Поетът, воден от своята представа за истината, е подчертал общо – демократичния характер на въстанието, социалния лик на борците. Те са онези „кални, гладни, измършавели“ от труд народни маси, които повече не могат да търпят бремето на мизерията.
В центъра е човекът с неговите воля и достойнство – той е изравнен с Бог, изживял духовен подем и възход. „Септември“ е своеобразен бунт срещу братоубийството в човешката съдба. Погромът му е изразен чрез средствата на натурализма. Народът е като стихия, като „отприщено стадо слепи животни“, което ще помете ужаса на стария свят и ще изгради нов, по-добър. Измеренията на жертвеноста са величествени – свързани са с непоколебимата вяра за постигането на щастие и свобода.
На 14 май 1925 г. авторът Гео Милев е арестуван от полицията заради тежките си слова и разобличаването на жестокостта на управниците, потушили въстанието.
Осъден е на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията, след което изчезва безследно.
На 15 май 1925 г. поемата „Септември” убива своя 30-годишен автор, един от най-модерните български поети и участник в битките край Дойран.
Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Писателят Христо Карастоянов, който изследва последните години от живота на Гео Милев, пише в книгата си „Една и съща нощ”, че при откриване на скелетите в масовия гроб, върху черепа на Гео Милев е открита пукнатина в областта на оцелялото ляво око, стигаща чак до тила. Вероятно силният удар с твърд предмет не е успял да го убие, затова е довършен с пристягане с тел около гърлото му.
Въпреки краткия си живот – едва 30 годишен, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и като цяло за обогатяването и одухотворяването на съвременния българин.
Той има ясно съзнание за значимостта на културната си мисия и доколкото му позволяват обстоятелствата я изпълнява с чувство за отговорност в духа на социалистическите му нагласи. Негова дъщеря е небезизвестната детска писателка Леда Милева.
Прегледана: 39170