Невена Коканова не напуска мъжа си заради Раде Маркович, за любовта й с Ламбо се разбра скоро

0


Тя е Ирина от „Тютюн”, Жана от „Инспекторът и нощта”, Лиза от „Крадецът на праскови”, Ана от „Карамбол”, Неда от „Отклонение”, Герда от „С дъх на бадеми”, Тинка от „Момчето си отива”, Невена от „Спомен за близначката”. Или просто Невена Коканова, призната от приятели и колеги за аристократката на българското кино и театър. Не само защото майка й е потомка на известна австрийска аристократична фамилия. С чар, финес,  женственост, с такт, със страст и талант, с неповторима осанка и магнетични тъмни очи, актрисата извоюва възхищението на зрителите от няколко поколения и на колегите си от артистичната гилдия.
Отиде си тихо, едва на 62 години. На 3 юни 2000 г. България потъна в скръб, след като чу тъжната вест, че любимата актриса на нацията Невена Коканова е починала от рак. Тези дни се навършиха 20 години, откакто я няма. А сякаш никога не ни е напускала…


Наричат Невена Аристократката, Иконата и Първата дама на Седмото изкуство. Коканова играе с лекота както благородничка, така и продавачка, селянка, работничка и това е част от богатата й натура. Най-добрите български режисьори – Любомир Шарланджиев, Въло Радев, Гриша Островски, Рангел Вълчанов, Иван Андонов, Людмил Кирков, Людмил Стайков, Владислав Икономов, Неделчо Чернев, Христо Христов се надпреварват да я канят в своите ленти. Филмографията й наброява над 50 продукции, стотици са превъплъщенията й в театъра. Нейни екранни партньори са едни от най-известните и талантливи актьори, мнозина от тях смятани за секссимволи през 60-те, 70-те и 80-те години – Стефан Данаилов, Иван Андонов, Коста Цонев, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Антон Горчев, Филип Трифонов.


Невена проплаква на 12 декември 1938 г. в Дупница в семейството на царски офицер и потомка на австрийски благородници. Бащата на бъдещата актриса е един от най-авторитетните за времето си военни – Богдан Коканов. Майка й Елеонора е известна красавица и потомка на австрийската фамилия Фон Хелденберг.
Идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 г. преобръща живота на семейство Коканови. С обвинението, че е фашист и изменник, царският офицер Богдан Коканов е изпратен в лагера Белене. Семейството му пък няма право да живее в столицата или в който и да било голям град на страната. Невена и майка й се преселват в село Кумарица, което по-късно става квартал на Нови Искър.


Баща й, който оцелява въпреки чудовищните условия в лагера, и майка й искат дъщерята да следва финанси. Невена има други желания – да бъде актриса.

По ирония на съдбата гранд дамата на българското кино няма висше образование по актьорско майсторство. Късат я на приемните изпити във ВИТИЗ.

Тя обаче не се отчайва и продължава да следва мечтата си – да се качи на сцената. Венчето и Неве, както я наричат близките и колегите й, не се само се качва на сцената, но я покорява от раз. Още ненавършила 20, Коканова започва работа като стажант-актриса в Ямболския театър. Първата й значима театрална роля в края на 50-те е на Жулиета във великата трагедия на Шекспир „Ромео и Жулиета”.


Години по-късно Невена вече е част от трупата на Сатиричния театър в София, където десетилетия работи със звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Григор Вачков, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Константин Коцев, Катя Паскалева, Хиндо Касимов… И без да е завършила Висшия институт за театрално изкуство в София, Невена се утвърждава като актриса и театралните и филмовите режисьори започват да я търсят и да й предлагат роли както в киното, така и в театъра. Коканова доказва, че актьорското майсторство е и призвание, а не се учи само на университетската скамейка.
Пътят й към Седмото изкуство се открива още когато е на 17. Заедно със свои съученици тя участва в масовката на филма „Две победи” на Борислав Шаралиев. По това време се запознава с режисьора Любомир Шарланджиев, който не след дълго става неин съпруг. Двамата живеят заедно повече от 20 години до неговата смърт през 1979 г. Иначе дебютът й в киното е във филма на Янко Янков „Години за любов”, който излиза на голям екран през 1957 г. Следват „В тиха вечер” на Борислав Шаралиев, „Бъди щастлива, Ани!” на  Владимир Янчев, „Стръмната пътека” на Янко Янков, „Тютюн” на Никола Корабов, „Инспекторът и нощта” на Рангел Вълчанов, „Крадецът на праскови” на Въло Радев…


Едва в средата на 60-те Коканова застава пред камерата на съпруга си за първата си голяма роля в негов филм – „Карамбол”.

Големият талант на българската актриса е оценен и извън пределите на родината й – голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани я снима във филма „Галилео Галилей”. Писателката Блага Димитрова пък написва сценария за филма „Отклонение” специално за актрисата. Там Коканова си партнира с Иван Андонов. А думите, създадени от Блага Димитрова в творбата: „Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание”, най-добре описват Невена като жена и майка.


Тя обичаше хората, тя обичаше професията си, тя се раздаваше за всичко и за всички. Макар Невена Коканова да става известна най-вече с кино ролите, самата тя споделя приживе, че голямата й любов е театърът. И магнетичното момиче от Дупница покорява сцената не само на Сатирата, но на театрите в Ямбол и Габрово, където работи известно време.
Невена Коканова е признавала пред свои близки, че съпругът й, наричан нежно Шарлето, е бил неин учител в професията. 7 години по-възрастният режисьор я обичал безумно, бил галантен и двамата никога не са конкурирали или състезавали в професията. Между Венчето и Шарлето винаги имало нежно и успешно партньорство. Уви, двамата не могат да имат деца. За това си осиновяват. Взимат от дом единствената си дъщеря Теодора, която обаче избира друго професионално поприще – финансите, и не тръгва по стъпките на известните си родители. Тейката, както я нарича Невена, вече има син – Калоян, който обаче голямата актриса не доживя да види.


В началото на връзката между Коканова и Шарланджиев нищо не предвещава бъдещото сериозно изпитание. А то идва едва няколко години, след като са се бракосъчетали, с филма на Въло Радев „Крадецът на праскови”. На снимачната площадка Невена среща сръбския актьор Раде Маркович. Между двамата пламва изпепеляваща и искрена, но невъзможна любов. Такава, каквото изживяват и техните герои на екрана. Коканова е разкъсвана между семейството си и Раде. На крачка е да се разведе, така, както прави Раде Маркович в тогавашна Югославия.
Колеги, приятели, висши партийци обаче съветват Венчето да прекрати незабавно връзката си с Маркович и да се върне при Шарлето. Политиката и сложните отношения между Живкова България и Титова Югославия също си казват думата.


Шарланджиев знае за тайната любов на съпругата си. Той проявява разбиране и толерантност, но дава да се разбере, че тя трябва да избере – него или Раде. Режисьорът е пределно искрен: „Ако ме оставиш, аз просто ще умра!”


Невена остава при съпруга си до смъртта му през 1979 г. Повече така и не се омъжва. Изживява тежко кончината на Любомир, който страда от болно сърце. Режисьорът не успява да заснеме докрай филма си „Трите смъртни гряха”, където участва и съпругата му. Именно тя завършва лентата. „Дължа това на Шарлето. Той е най-близкия ми човек. На него дължа много”, изплаква опечалената Невена.


Преди години се разбра и за друга авантюра на Коканова – със Стефан Данаилов. Признанието направи самия Ламбо в биографичната си книга. Връзката им била изключително тайна и в съсловието така и никой не разбрал за нея…

Прегледана: 58177

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече