До края на дните си Парцалев мечтаел да изиграе ролята на Дон Кихот

0

Георги Парцалев мечтаел да изиграе две драматични роли – едната е на Хамлет, другата на Дон Кихот. За ролята на Датския принц обаче сам признал, че времето му е изтекло, а за ролята на Рицаря на печалния образ копнеел до края на живота си. Това разкрива известният журналист Георги Тошев в новата биографична книга за големия артист – „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“, която излезе по случай 95-ия рожден ден на твореца на 16 юни. Премиерата на книгата за обичания актьор бе в четвъртък вечерта в салона на Сатиричния театър – там, където той разкрива таланта си в продължение на десетилетия. Самият Парцалев е сред основателите на Сатиричния театър.

„Парцалев е събитие като дарование, събитие като етичност. Парцалев е автентичен и почтен. Талантливи има много, почтените са по-малко. А моето пътуване из неговия живот доказа, че може да съчетаваш и трите – да бъдеш автентичен в живота и на сцената, да бъдеш талантлив – това е дар свише, но да бъдеш почтен – това е привилегия на силните личности“, сподели Георги Тошев. Заедно с книгата той представи и документалния си филм за Георги Парцалев – „Рицарят на смеха“.

В двете творби колеги и близки на актьора разказват любопитни случки от неговия житейски и професионален път. Те разкриват непознати за широката публика черти от характера му. В лентата пък звучи уникалният глас на Парцалев, като се редуват малко познати негови снимки, както и кадри на най-известните и обичани от публиката филми с негово участие като „С деца на море“, „Два диоптъра далекогледство“, „Тримата от запаса“, „Сиромашко лято“, „Петимата от Моби Дик“, „13-та годеница на принца“.

Пишейки книгата за Парцалев Георги Тошев открил, че зад усмивката, зад мустака, зад екстравагантното говорене и изключителното чувство за хумор и самоирония се крие един човек, който е бил по-голямата част от живота си, още от дете, много тъжен, много самотен, много несигурен.

„За мен беше много любопитно да видя, че това е един много скромен в битието си човек – той няма апартамент, няма кола, живял е под наем, грижил се е за майка си. За тези 64 години живот Парцалев не се забърква в никакви скандали, в никакви дрязги, които са част от артистичната бохема. Някак си той има свой път, по който върви много достойно. Той е човек, който не прави компромиси със собствените си разбирания, не раболепничи пред властта, не позволява Държавна сигурност да го вербува. А хора с неговата сексуалност, с неговото потекло са били разработвани, притискани до стената, за да бъдат част от структурите на Държавна сигурност. И той е бил притискан, но устоява. Както каза Стоянка Мутафова, той беше по-голям мъж от всички мъжкари“, коментира журналистът.

Преди години историкът Борис Цацов получава от Парцалев куфар с личния му архив. Съхранява го дълги години, но не се осмелява сам да разкаже истината. След като прочита биографичните книги на Георги Тошев „Романът на моя живот“ за Стефан Данаилов и „Невена Коканова. Години любов“, решава да повери куфара с документи на Георги Тошев. По съдържанието в него известният журналист написва нова книга на звездата от „С деца на море“ и „Тримата от запаса“.

„Този архив е безценен и аз вярвам, че ще влезе в националните архиви, защото там има от лични записки до много съкровени неща, които Парцалев е записвал – свои преживявания, свои премеждия“, споделя авторът на „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски“, издадена от ”Книгомания”.

С много топлота и обич свои спомени за Парцалев разказаха неговите близки колеги и приятели Татяна Лолова, Латинка Петрова и Славчо Пеев – негови партньори на сцената и пред камерата. Директорът на Сатирата Калин Сърменов сподели, че той е назначен в театъра в началото на 90-те години на мястото на отишлия си Георги Парцалев. Сяда и на неговия стол в гримьорната.

За Сърменов една от най-важните задачи като директор е запазването на духа, паметта и спомена за Георги Парцалев и другите големи актьори в Сатирата. Затова по инициатива на директора табелки с имената на артистите от златното поколение на театъра бяха сложени върху столовете в големия салон.

„Пацо бе изключителен, невероятен човек. Казвах си как може този толкова талантлив, толкова красив, толкова елегантен, толкова очарователен човек да се нарича Парцалев. И когато го опознах и когато започнах да играя с него реших, че той не може да има друго име. И няма по-красиво име от това – Георги Парцалев“, сподели голямата Татяна Лолова.

„Няма същество със съзнание в България, което да не е чувало, да не е виждало и да не обича Парцалев. И бебетата го познаваха и го обичаха, и старците го познаваха и го обичаха. Познаваше го цяла България, нямаше място, в което той да не е играл. Парцалев не само е най-големият, той е уникалният“, добави с усмивка актрисата.

А ето и какъв словесен портрет направи на актьора Татяна Лолова: „Черна лъскава коса. Блестящи тъмни очи. Дълги извити мигли. Тънки мустачки. Стройна фигура. Елегантно-екстравагантен. Сдържан и щедър. Чакан, обичан, сияен. Мрачен понякога. Изразителни китки. Дълги пръсти, обсипани с пръстени. С фрак и със селски потури. Център на шумни компании. Никога сам, но самотен. Нежен и груб понякога. Нямаше кътче в България, което да не бе посетено от него – малки и големи зали, поляни, стадиони. Глас характерен, имитиран, но неповторен. Романтичен, ярък.“

Имитирайки умело гласа на Парцалев неговата близка приятелка Латинка Петрова разказа няколко комични истории с колегата й. Веднъж двамата пътуват за Кюстендил, където имат представление. Тя шофира автомобила. Засича я някакъв колоездач и колата се приземява в кална нива край шосето. Латинка излиза на пътя, за да търси помощ. Вижда, че се задава автобус, пълен, както ще се разбере по-късно, с цигани. Актрисата маха енергично с ръце, спира рейса и се провиква: “Еиий, искате ли да видите на живо Георги Парцалев?“ Ентусиазираните роми в един глас питат: „Де е бат Пацо?“ „Ей го там в нивата!”, оговаря им Латинка Петрова.

Циганите до един напускат автобуса и изнасят на ръце колата барабар с актьора, който седи вътре, за да не си изцапа обувките. За представлението Латинка и Парцалев пристигат съвсем навреме.

Дори в последните си дни от живота, които прекарал в Правителствена болница вече тежко болен, комикът не губел присъствие на духа и се шегувал. Когато Латинка го посетила дни преди края му той й споделил: „Лотье, в съседната стая е патриарх Максим – Божи човек, а и той с болест – жлъчка. Нали отгоре трябва да го пазят“. „С всичко се шегуваше. Умееше и от нищото да направи весело. Метеорит – пламна с огромна светлина и изгасна. Беше наистина тъжният клоун. Но аз искам светлината, която ни е оставил, да ни съпътства“, емоционална бе Латинка Петрова.

Славчо Пеев с тъга отбеляза, че властта не разрешава прощаването с Парцалев, който умира на 31 октомври 1989 г. – 10 дни преди 10 ноември, да се състои в салона на Сатирата. Покрай протестите в градинката на „Кристал“ в ЦК са много уплашени да няма стълпотворение на много хора в театъра. Ето защо опитите Парцалев да бъде изпратен както подобава на актьор от неговия ранг, не успяват и той е погребан набързо на Централните софийски гробища. За изненада на властта обаче там спонтанно идват толкова много хора, които отдават почит на именития актьор. Всъщност за народа Парцалев е бил олицетворение на свободата, отбеляза и Георги Тошев.

Премиерата на книгата и на филма на Георги Тошев за Парцалев премина при голям интерес, като десетки, които искаха да влязат в салона не успяха заради изискването да се ползва само 50 % от залата и зрителите да стоят през един стол. Журналистът раздаде стотици автографи, а сред артистите, които уважиха паметта на Георги Парцалев бяха Мариус Куркински и Ненчо Илчев, както и тв водещият Драгомир Драганов.

Прегледана: 59766

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече