Българка за първи път влезе в Енциклопедията за световно наследство. Пробивът направи дизайнерката в световната висша мода Милена Атанасова. Освен че се изявява с творбите си на големите подиуми, тя е и художник и преподавател.
Българката е работила с Аликзандър Макуин и Стела Макартни, получавала е комплименти от самия Карл Лагерфелд за своя мастер клас в Париж, но и фигурира в списъка на творците със забележително цялостно творчество, а биографията й може
да бъде прочетена на 17 езика
Дамата, която дели времето и експертната си дейност между Париж и София, е единствената българка в супер престижното издание на Енциклопедията за световно наследство, което се смята за най-пълното досега. В него има статии, речник, електронни книги, списания и документи – уникален извор на информация за студенти, изследователи и любопитни читатели за миналото и настоящето.
„Целта на Енциклопедията е да събира знания и да ги разпространява по целия свят – и да ги предава на онези, които ще дойдат след нас. Постигнатото през вековете ще помогне на потомците ни да живеят по-добродетелно и по-щастливо“, коментира Милена Атанасова. Тя не само твори модели заедно с титаните, между които е Аликзандър Макуин, от чието студио получава благодарствено писмо за принос си към колекциите, но е и автор на уникални техники в изящното изкуство.
През 2012-а българката представя авторската си техника ‘’Рисуване на Вивалди’’ в парижката галерия „Де Коломбие“ в първата си самостоятелна изложба, наречена
„Хармония на сезоните“ в памет на майка й.
„Вдъхновението се роди от факта, че в семейството бяхме четири деца – като четирите сезона на Вивалди. Четката замества лъка на цигулката, като нейното движение е според ритъма и такта на музиката. Критиците нарекоха експозицията явление и тя влезе в постоянния френски официален представителен каталог „Галерии и музеи“, където присъстват и модните ми илюстрации.
Две от картините от „Хармония на сезоните“ влязоха в каталога и на аукционната къща „Друо“, разказа пред „Стандарт“ Милена Атанасова, чиито пластики „от кутюр“ са сред другите изненади на сцената в Париж. Неслучайно българката е поканена да води два класа в Института за мода „Студио Мод’’ във френската столица, а след тях избира мастер класа в Studio MVL fashion design.
Нейните студенти създават някои от най-успешните марки както в Париж, така и по света. Самата тя не спира да се изявява не само като дизайнер, но и като художник – на изложби в Швеция и Япония показва новаторски разработки и техники. В Париж пък е член на почетното жури в няколко конкурса за млади творци и дизайнери и участва в събития с благотворителна цел – за подпомагане на талантливи деца от цял свят.
А за началото на съвместната работа с големите имена в модата като Аликзандър Макуин, Стела Макартни, „Живанши“ и др. българката разказва:
„На едно събитие, организирано от елита на Париж, се запознах с моя първи артистичен агент – дама, която ме представи в известни модни къщи в Париж.
От „Диор“ ми предложиха
дългосрочен договор, но се наложи да откажа, тъй като вече бях приела да работя в седалището на „Живанши“ на авеню „Джордж Пети“ в студиото за Висша мода. След това ме поканиха в „Ланвен“, също в седалището на модната къща, където се запознах и с Албер Елбаз, а след това участвах в първата колекция на Стела Макартни – и от там веднага ми предложиха да се включа в колекциите на Александър Маккуин, където останах няколко поредни години“.
Сега Милена споделя, че й предстоят много новости. „Модата е една от най-мощните световни индустрии. Творчеството в модата е вечен отскок! Безкраен свят на чудесата. Ще се възползвам от моите творчески търсения като художник и дизайнер за създаването на още силуети, текстури и хармонии“, сподели българката, цитирана от Fashion.bg. Тя продължава и развитието на различни творчески проекти, както и подготвя нови концепции за изява, в които нейните студенти и последователи ще могат да се ситуират. „Паралелно ще продължавам да предавам обема на моя опит и знания от висшата мода на всички, които обичат света на модното изкуство“, не спира да мечтае Милена Атанасова.
Прегледана: 44902