75 години от рождението на голямата актриса Катя Паскалева

0

Катя Паскалева е родена на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Кариерата ѝ започва с участие в самодейния театър, където играят баща ѝ и негови приятели. 7-годишна е, когато играе момче – син на партизанин. Във ВИТИЗ я приемат през 1963 г. Тогава тя става част от имената, дали облика на българското съвременно кино и театър. За голямата си любов – Георги Божилов Слона – се омъжва малко преди да завърши театралната академия. 

Разпределена е в Добрич, Слона заминава с нея. После заминават за Пловдив и се смесват с местната бохема. Катя се снима гола в „Козият рог“. С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи. Преди филма вече е снимала епизодични роли в „Понеделник сетрин“, „Отклонение“, „Скорпион срещу Дъга“ и „Краят на песента“ (по сценарий на Николай Хайтов). Именно Хайтов настоява Катя да изпълни ролята на Мария в „Козият рог“, създаден по неговите „Диви разкази“. Тази роля ѝ носи международно признание – освен наградата за женска роля в Панама и „Фемина“ в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.

Аз много бавно и трудно навлизам в ролята, трудно я опипвам отвсякъде, докато стане моя. И след това много трудно излизам, след това ми е много мъчно. Така че мога да кажа, че никъде не съм играла дежурно.“ – казва актрисата.

Следват филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са „Бялата одисея“ (1973), „Голямата победа“ (1973), „Мъже без работа“ (1973), „Нона“ (1973), „Спомен“ (1974) „Иван Кондарев“ (1974), тв сериала „На живот и смърт“ (1974, „Вилна зона“ (1975), „Катина“ (1976), „Вината“ (1976), „Лъжовни истории“ (1977), „Матриархат“ (1977) и др.

Вторият ѝ съпруг режисьорът Иван Росенов си спомня за нея: „Не приемаше халтури и никога не участва в скечове от естадата и развлекателното шоу.“ Двамата са заедно от 1979 г. Време за активната творческа работа на Катя Паскалева. Филмите „Слънчев удар“ (1977), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977), „Всички и никой“ (1978), „Бумеранг“ (1979), „Бедният Лука“ (1979), „Елегия“ (1982), „Най-тежкият грях“ (1982), „Равновесие“ (1983).

За нея журналистът Георги Тошев пише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“: „Тя никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“

Прегледана: 43934

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече