„Е, добре де, какво е успехът – сладостно притваряне на очите на крачка от бездната“ – казва в своята книга „Аорист“ поетът и писател Виктор Самуилов. Той беше увенчан с един венец – не трънен, а златен.
Виктор Самуилов е тазгодишният носител на наградата „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия.
„Благодаря на любимия ми Пловдив, който ми подари тази хубава вечер. Признавам си, че съм благодарен, но и смутен. Отговорност е да стоиш до такива носители на „Орфеев венец“ като Константин Павлов, Борис Христов, Иван Теофилов, Иван Ланджев“, каза Виктор Самуилов, след като бе окичен с „Орфеевия венец“. Писателят благодари за признанието с детско стихче: „Благодаря на днешните малчугани, които потропват с юмручета по клавиатурата с мечтата да разкажат своите истории. Нека са спокойни, защото издателство „Жанет 45″ няма почивен ден“, каза още Самуилов. Награждаването се състоя по време на откриването на 18-ото издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ на Античния театър в Пловдив.
Вече рядко четем толкова премислени, така пестеливо премислени откъм думи стихове, които ни погалват в някакъв момент, колкото и да са резки, точни и безкомпромисни. Много хубаво съчетание на малко думи с неочаквана и ясна дълбочина.
В „Артефир“ Марин Бодаков, редактор на книгата „Аорист“ на Виктор Самуилов, коментира:
„Виктор Самуилов има забележителната дарба да превръща човешкото в човечно. Прозорливостта, разбирането и грижата в неговите стихотворения се сливат в мъдрост. Много чиста и силна книга, отвъд смеха, отвъд смъртта, при ненатрапчивата виртуозност на живота“
Това са стихотворения на равносметката. Но за мен е много ценно това как именно плавният преход съдържа и иронията, и самоиронията на Витя, съдържа и неговата мекота, и неговата категоричност, съдържа и хумора, и експромта, и преди всичко една сдържана, достойна, мъжествена горчивина.“
***
А всяка поредна драма
ни поучава на път
че не злото
спи под камък
Човечества
под камънаците спят
