Легендата в киното Шон Конъри почина на 90-годишна възраст, съобщи BBC News.
Тъжната вест е потвърдена от неговото семейство.
Той остави трайна следа в историята на киното, като сред множеството му роли най-култова е тази на Джеймс Бонд.
Томас Шон Конъри е роден на 25 август 1930 г. в Шотландия. Майка му била чистачка, а баща му – работник във фабрика и шофьор на камион. Шон има по-малък брат – Нийл Конъри. За да помага на семейството си, баткото започва да се труди едва 9-годишен. Първата му работа е разносвач на мляко към кооператива „Сейнт Кътбърт“ в Единбург. После сменя още доста работи, между които помощник в кланица и дори майстор на ковчези в една работилница. По някоя време немотията му омръзва и решава да потърси спасение в Британския кралски флот, където храната поне е осигурена. Така напуска училище и участва като матрос във Втората световна война. От онзи период и до днес са останали две татуировки. Скоро се уволнява заради язва на стомаха. За да изкара бързо пари, става гол модел за студенти по изкуство. Шон обаче не се отказва и от надеждата да стане филмова звезда. В края на 50-те звездата му изгрява във филма „В друго време, на друго място“. След четири години, в които играе в телевизионни проекти, Конъри дочаква ролята, която го изстрелва на върха – Бонд във филма „Доктор Но“.
Не само Агент 007
Актьорът изпълнява разнолики и изискващи роли под режисурата на големи имена като Алфред Хичкок, Сидни Лъмет, Джон Хюстън. В „Марни“ на Хичкок (1964) си партнира с неговата любимка Типи Хедрън. През 1968-а играе с Брижит Бардо в уестърна „Шалако“ на Едуард Дмитрик. Садистичният полицейски инспектор от „Престъплението“ на Сидни Лъмет (1973) се смята за едно от най-силните му екранни превъплъщения. Забележителен е и в „Зардоз“ на Джон Бурман – един от най-добрите научно-фантастични филми от 70-те. През 1974 г. Конъри пак работи с Лъмет в „Убийство в Ориент Експрес“ по Агата Кристи, където е полк. Арбътнот. През 1975-а е редом с Майкъл Кейн в „Човекът, който искаше да бъде крал“ на Джон Хюстън. Снима се в „Недостижимият мост“ на Ричард Атънбъро (1977) и „Големият влаков обир“ на Майкъл Крейтън (1979). Измежду многото му роли помним монаха Уилям от Баскервил в „Името на розата“ на Жан-Жак Ано, за която печели награда БАФТА, и партньорството му с Кристоф Ламбер в „Шотландски боец“. А Джими Малоун – неподкупният полицай и защитник на справедливостта от шедьовъра на Брайън де Палма „Недосегаемите“, му носи „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добър актьор в поддържаща роля (1988). И то в компанията на Робърт де Ниро, Кевин Костнър и Анди Гарсия… В списъка от топ-роли на шотландеца са изпълненията му в „На лов за Червения октомври“, „Робин Худ – принцът на разбойниците“, „Скалата“, „Първият рицар“, „Да откриеш Форестър“, но нека спрем дотук. През 2002 г. Кралица Елизабет Втора дава на актьора благородническата титла Сър.
Прегледана: 43153