Радина Червенова: Онемях, когато научих, че съм прототип на статуята „Света София“

0

Емблематичната водеща на „По света и у нас“ по БНТ Радина Червенова е завършила УНСС със специалност „Икономика“. Професионалният й път в телевизията започва през 1984 като говорител. После става репортер и водещ в младежкото предаване „Час по всичко“, а десет години по-късно е водеща в „Ефир 2“ до 1999 година. Тогава преминава в „Канал 1“, за да води новинарската емисия „По света и у нас“. Преди две години едно от най-красивите лица в родния ефир напусна телевизията. Наскоро от мемоарите на големия скулптор Георги Чапкънов-Чапа стана ясно, че Червенова е прототип на емблематичната му статуя „Света София“, построена преди двайсет години.

– Радина, в мемоарите си големия скулптор Георги Чапкънов, призна, че вие сте прототипът на неговата емблематична статуя „Света София“, знаехте ли за това?

– Нямах никаква представа. За мен новината беше шокираща. Преди повече от две години журналистката Ангелина Ангелова направи интервю с проф. Чапкънов и тогава той беше споделил моето име. Ангелина беше толкова въодушевена, че без да се познаваме, ме потърси в телевизията, за да ми го съобщи, това беше точно преди ефир. В първия момент си помислих дали не става въпрос за „скрита камера“. Не знам с какви думи да опиша чувството. Все пак става въпрос за Света София, символa на премъдрост. За мен е огромна чест. Тогава това интервю така и не беше излъчено, а аз не споделих новината, доста лично е.

Познавате ли се лично с проф. Чапкънов?

– Засичали сме се на събития през годините, но никога не сме имали лично познанство, не сме били близки. Дори не сме си говорили. Сега, когато новината излезе в неговите мемоари, я приемам като оценка. Лаская се от мисълта, че преди 20 години освен красота професорът е усетил и част от самия дух на Света София, защото България е концентрат на красиви жени. Мечтая си това всъщност да го е вдъхновило, защото тази оценка ме кара да искам все по-силно да се доближавам до силата на София – в живота да бъдеш честен, горд, достоен, да имаш каузи, да ги отстояваш и да бъдеш смел. Истината е, че точно тази новина ми дава вярата, надеждата и любовта.

– Откривате ли прилики между вас и самата статуя?

– Това, което ме впечатлява в скулптурата, е респектиращата сила и в същото време невероятната женственост. Никога не съм търсила прилики, не съм си и мислела за това, а сега, когато знам, че съм прототипът, не искам да го правя. Авторът ги е намерил.

– Обадихте ли му се, след като научихте новината от мемоарите?

– С удоволствие ще му се обадя, за да благодаря и да попитам какво го е провокирало преди 20 години за избора. Това са нещата в живота, които те карат да вярваш в приказки. Да ми се е случи това в живота е истинска благословия.

– Как сте иначе в това време на пандемия, мъжът ви Коко Каменаров се разболя от ковид, вие как се запазихте здрава?

Коко го изкара леко, беше изолиран. Надявам се в края на годината и това да отшуми. От началото на пандемията си мисля, че коронавирусът не е случаен, че хората трябва малко да се спрат, да се огледат в близките си и най-вече в себе си. Тези качества, които наричаме ценности, да започнем да ги притежаваме и пазим. Грубо материалният свят не прави никого щастлив, мисля си.

– А вас какво ви прави щастлива в тези трудни дни?

– Търся хубавото във всяка ситуация и го намирам. Знам, че ще преминем и през това, въпросът е да е с разум. Страшното е, че този вирус съществува и погубва много хора. Иначе на затварянето вкъщи не гледам като на нещо страшно и лошо. Напротив – имам възможност и време да общувам с близките хора, с децата, с приятелите си. Може би наваксваме пропуснатото в последните години поради динамиката на живота ни, а именно нормалността. Преоткривам приятели и в разговорите се усеща приятното чувство на близост, а не просто регистрация на социални контакти.

След тежката борба, която водихте с онкологично заболяване, сега добре ли сте?

– Това е зад гърба ми, благодаря на Господ! Сега всичко е наред.

– А бяхте ли отчаяна в тази битка?

– Отчаяна не. Приех го по-скоро като предизвикателство или урок, през който е трябвало да мина. Вярвам, че винаги има изход от всяка ситуация.

– Телевизията не ви липсва, все пак целият ви живот премина в нея?

– Благодарна съм, че бях в телевизията в най-добрите й години. Благодарна съм за всичко, което съм научила, тя ме е направила това, което съм. Благодарна съм и за приятелствата, които създадох там през годините. Истината е, че сега не чакаш „По света и у нас“, за да разбереш какво се е случило през деня. Носталгично признавам, че алтернативните източници на информация отнеха голяма част от силата й. И аз самата вече почти не гледам телевизия освен новините.

– Голямата ви дъщеря Деси живее в Швейцария, ще се събирате ли за Коледа?

– За съжаление не, сега не е моментът за пътувания и събирания. Този Коледа ще бъдем заедно виртуално. Иначе другите деца са тук. Имам достатъчно. (Смее се.)

– Виждате ли често внучката си Оливия?

– Да, всеки ден се чувам с дъщеря ми, говоря и с Оливия. Тя е голямо момиче, вече на пет.

– А с какво се занимават другите ви деца?

– Анастасия е студентка в Софийския университет по английска филология. София е пътешественик, обикаля и опознава света, Валди работи в компания, той е IT инженер. Да сa живи и здрави – съвременни, самостоятелни млади хора.

Прегледана: 44367

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече