„Много важна е една магистрала в планински терен, която да тръгне от Благоевград, през Банско, Разлог, Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян – тя ще развие тези изостанали региони и ще свърже зимните курорти.„
Това мнение изрази предприемачът и зам.-председател на „Републиканци за България“ Павел Вълнев в интервю за „Банкеръ“.
За да се инвестират правилно публичните средства, трябва ясна визия какво искаме да постигнем, сектор по сектор, категоричен е Вълнев, който е родом от Родопите и не е безразличен към българите в този красив, но западащ регион.
„Това, което видях и лятото, и сега по време на обиколката ни с Цветан Цветанов в Родопите, изобщо не ми хареса. Хората там са мачкани, от една страна от ГЕРБ, от друга от ДПС. Една от причините г-н Цветанов да излезе от ГЕРБ е точно ДПС, след неговото напускане те овладяват ГЕРБ, особено в смесените райони. Този процес може да е стартирал по-рано, но той не е участвал в тези зависимости“, казва Вълнев.
Идеите на Павел Вълнев за своеобразна „Родопска магистрала“ споделя и известната блогърка и пътешественичка Ели Иванова в блога си Друми в думи.
От пътеписа й, посветен на Родопите, виждаме, че районът е изключително красив и пълен с останки от древнини, но за съжаление трудно достъпен, ако не разчиташ на високопроходим транспорт. Авторката посочва, че придвижването е било бавно, заради лошата инфраструктура.
Публикуваме откъси от статията на Ели Иванова:
„Родопите, планината с душа…
Беше тъкмо разгарът на лятото, когато си направихме това вълнуващо посещение в Родопите. Преминахме планината от край до край, от най-източната ѝ част до най-западната, по главните пътища от Ивайловград до Гоце Делчев, които нарекохме символично Родопската магистрала. През тези 7 дни видяхме много места – познати и непознати за нас, все интересни“.
Туристите остават възхитени от долмени, древни светилища, крепости, природни красоти.
Крепостта Лютица с високи крепостни стени, от която се разкриват красиви панорамни гледки, е едно от най-вълшебните места. „За жалост, теренът не е много добре разчистен и е попаднал в плен на висока трева, храсти и дръвчета“, споделя блогърката.
Кромлехът при село Долни Главанак е друга забележителност, която приковава вниманието на пътешествениците – древно скално светилище, описано в книгата „Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова.
„Намира се до село Долни Главанак и представлява ансамбъл от вертикални каменни блокове, подредени в кръг с диаметър около 10 метра. Към момента са останали 9 вертикални камъка, а други три са полегнали във вътрешността на кръга. Светилището е датирано от ранножелязната епоха (8 – 6 в. пр.н.е.). До него се стига за около 15 минути пеша по кратка пътека“.
Харман кая е третият обект, който описва пътешественичката в пътешествието си през Родопите – друго древно скално светилище. Намира се в района на Момчилград, на около 7 км северно след село Равен. На място могат да се видят причудливи скални форми, някои от тях с ниши, две каменни площадки (хармани), вдълбани ямки и линии в скалите, пещера с формата на утроба. Според проучвания обектът е датиран към Каменно-медната епоха.
Мен лично ме впечатли мащабът на мястото – скалните образувания, изсечените площадки и хълмът с пещерата заемат солидна площ. В допълнение, от Харман кая се откриват красиви панорамни гледки, споделя Ели.
Крепостта Устра, която се намира до село Устрен, безспорно е една от най-интересните крепости в България. Тя разкрива страхотни гледки във всички посоки, освен това от нея нея са се запазили огромни останки.
„За да се стигне до крепостта, точно преди село Устрен се завива надясно по черен път. Пътят води до хужа Устра, дълъг е 2 километра и се изминава пеша или с високопроходима кола. След хижата до крепостта се върви около 20 минути по тясна стръмна пътека“.
Меандрите на река Арда са следващата забележителност, която трябва да се види.
„Заобикаляйки родопските възвишения, река Арда образува десетки красиви меандри – това са завои с формата на подкова. Някои от тях са добре известни и често споделяни в интернет, защото близо до тях има една или няколко сравнително лесни позиции за наблюдение и заснемане. Други са по-малко познати, защото въпросната позиция е труднодостъпна“.
„Не съм броила колко точно пъти сме отскачали до Родопите. Все ни е било интересно там, винаги сме се връщали много впечатлени, дори и от места, които сме посещавали повече от веднъж. Родопите са си Родопите“.
Ели Иванова описва т.нар. от нея Родопска магистрала – главните пътища в Родопите. Тръгва се от Ивайловград и местата наоколо, после се продължава към Крумовград и наоколо, след това се минава през Момчилград, Кърджали, Ардино, Смолян, Доспат, Сатовча, Гоце Делчев.
„7 дни и повече от 800 изминати километра. На пръв поглед изминатото разстояние не е кой знае колко голямо, но трябва да се има предвид, че в Родопите се пътува бавно – „Родопската магистрала“ като цяло е само с две ленти и доста завои, но за компенсация предлага невероятни гледки. Преминава през вековни гори, високопланински пасища, покрай язовири и китни селца, разкрива гледки от птичи поглед към наситено зелени родопски котловини, следва буйни родопски реки през дълбоки и тесни проломи. Не на последно място, колкото и да е странно за „магистрала“ предлага свеж въздух и дълбоки горски сенки“.
Прегледана: 45504