Българската баскетболна легенда Георги Глушков навършва 61 г. Спортистът обаче не обича рождените си дни и не ги празнува. Странната привичка му е заложена от детството.
„В нашето семейство рождените дни не бяха на почит. Големите празници бяха имените дни. Дядо ми беше Георги, аз съм кръстен на него. Баща ми беше Никола. Като малък, само веднъж съм събирал приятелчета вкъщи за мой рожден ден и тогава родителите ми не бяха у дома“, разказва пред bTV за първите си спомени единственият българин, играл в NBA.
Бащата на Георги е агроном, а майката медицинска сестра. Те виждат в неговото лице бъдещ лекар и гордост на сплотената фамилия. Но той тръгва по избран от него път и става баскетболист. Баскетболът далеч не е първата му любов. В Трявна, където израства, играе футбол – предимно като вратар, макар да има два гола в училищен мач. Тренира и хандбал. Опитва и баскетбол.
„Любопитното е, че като баскетболист бях най-слаб. Не впечатлявах с нищо, дори не бях най-високият“, признава легендата и настоящ президент на българската федерация по баскетбол.
Когато е на 15 години Глушков е висок малко над 170 см. Представете си какъв растеж настъпва в следващите му тийнейджърски години, за да се извиси до внушителните 207 см.
„За мен никога не е имало подходящ номер кецове. Носех толкова голям номер, че просто нямаше такива и играех с няколко номера по-малки. Беше мъчително и това увреди пръстите на краката ми“, разказва още центърът, който получава първия си чифт истински кецове от звездата на „Бостън Селтикс“ Кевин Макхейл.
„Бяха номер 52, само с един номер по-малки от моя крак, паснаха ми идеално“, допълва Георги през смях, спомняйки си за срещата си с американеца на Универсиадата през 1970-а. Години след това двамата се засичат на терена в НБА, но вече като съперници: „Тогава му напомних случката, много се смяхме“.
Когато Глушков пристига на летището във Финикс, щата Аризона, на 25 септември 1985 г. Тогава е на 25, но не знае и думичка на английски. Въпреки това е пуснат лично от Тодор Живков. За трансфера му държавата прибира 200 000$ – сума от която Георги получава нищожна част.
Обаче не всеки обиква Америка. Глушков също не успява. За една година изиграва 49 мача, сваля 15 кг., за да смени игровата си позиция и да се пробва като леко крило, а накрая хваща самолета обратно към Европа, в търсене на истинското щастие.
Открива го на Апенините. Там той следва завета на майка си, която казва, че човек никога не спира да доказва себе си, започва отначало. Прави забележителна кариера в отборите на „Казерта“, „Реджо Емилия“ и „Сиена“.
Открива и любовта в лицето на италианката Лучия. Двамата имат две пораснали вече дъщери – Андреа, която днес работи като преводач в родния град на майка си – Торино, и Никол, която завършва гимназия в София, а в момента следва биология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Семейството се мести за постоянно в София през 2008-а, от 2011-а, Глушков е президент на българската федерация по баскетбол. Остава си все същата луда глава, прикрита зад осанката на мълчалив и кротък исполин.
Да си купя мотор. Като живеех на младини във Варна, имах страхотен мотор. Качвах го с товарния асансьор до 14-ия етаж, на който живеех. Още се пазя ботушите и коженото долнище, както и две каски“, споделя още пред btV Глушков.
На въпроса сериозен в намеренията си на 61, с разбити от стотици мачове колена и със своите 207 см, отново да яхне отново мотор той отговаря с усмивка.
„Е, все още се колебая. Поправих си обаче колелото. Виж, него го карам, макар, че като го спра пред супермаркета и вляза да пазарувам, щом изляза и около него е митинг от хора, които го гледат като музеен експонат. Просто е прекалено голямо. После и мен ме гледат като музеен експонат и така“, смее се рожденикът, който вече 10-а година е начело на българския баскетбол.
Прегледана: 50027