Ще успее ли човечеството да ваксинира всички?

0

2020 година изпратихме като годината на пандемията, а 2021 година посрещнахме като годината на ваксината, началото на края на кошмара Covid-19. Дали обаче човечеството ще успее да постигне заветните 70% ваксинирани, които според учените ще ни осигурят връщане към нормалния начин на живот? 
„Щом достигнем тези нива, епидемията, срещу която ваксинираме, ще бъде прекратена. Но наистина се изискват херкулесови усилия да ваксинираме всички на света. Има финансови, логистични пречки, а вероятно и доста политически затруднения“, казва д-р Шерил Хилтън от нюйоркски институт по обществено здраве.

Една от първите пречки пред масовата ваксинация е доверието на хората във ваксините, особено заради рекордно краткото време, в което бяха разработени
Основните ваксини, които се поставят в момента са два вида – едната е на традиционния принцип на вкарване в организма на отслабен вирус, който да задейства имунната система. Такъв е препаратът на компания Астра Зенека. Вторият вид се основава на т.нар. РНК месинджър, който вкарва в организма генетичен код, за да задейства производството на протеин като бодлите на коронавируса, а той на свой ред да предизвика производството на антитела. Такива са ваксините на „Пфайзер“/ „Бионтех“ и „Модерна“. Според бразилския имунолог Ромуло Нерис при имунизация винаги се очаква реакция на организма. 
„Всеки ще получи някаква реакция при поставяне на ваксината, нормално е, защото тя стимулира имунната ни система. Много е вероятно да имате лека температура, да се чувствате отпаднали или да ви боли на мястото на инжекцията. Така че когато говорим за странични ефекти, имаме предвид тези оплаквания“. 

Може би най-голямото препятствие пред масовата ваксинация е дезинформацията. Всеки с достъп до интернет и профил в някоя социална мрежа вече се е натъкнал на теориите, че  ваксините са дело на дявола, целят чипиране на населението или са масов биологичен експеримент. Още по-сериозно става, когато антиваксърите ударят тънката струна на чувствата. Пример за това е видеоклипът с медицинска сестра от американския град Нешвил, щата Тенеси, която припада малко след поставяне на ваксината. Фалшивата новина бързо беше опровергана, след като се оказа, че в посочената болница изобщо няма работник с подобно име. Но клипът постигна целта си  – да уплаши и разколебае, обяснява проф. Андрю Полард от Оксфордския университет. „Дезинформацията е изключително опасна, а още повече сега в пандемията, защото се отразява на решенията на хората за имунизация, за носенето на маски и т.н. А това застрашава общественото здраве, вашето и моето здраве“. 

Подобно нещо се случи и с информациите за 33-ма възрастни хора в Норвегия, починали след имунизация срещу Covid-19. Много медии разпространиха новината, наблягайки на леталния изход и пропускайки уточненията, че всички починали са били много възрастни, с крехък организъм и в много случаи със сериозни придружаващи заболявания. Норвежките власти заявиха, че разследването им не е установило пряка връзка между смъртта и ваксинацията и призоваха за по-добра преценка кои точно хора в рисковата група да се имунизират. „Съобщението на норвежките власти гласи, че тези случаи не се отразяват на ваксинацията, нито на цялостното приемане на ваксината. В Норвегия като цяло, а също в Швеция и в останалите скандинавски страни, мнозинството от хората се имунизират“. 
Световните лидери бяха сред първите ваксинирани, именно за да покажат, че ваксините не са опасни и да разсеят притесненията на хората. От новия американски президент Джо Байдън до папа Франциск – всички си поставиха ваксината публично. „Вярвам, че е етично всички да се ваксинират. Не е по желание, а е етичен избор, защото рискуваш не само собственото си здраве и живот, но и този на другите, ако не се ваксинираш“, заяви Светият отец. Оказа се, че доверието в постиженията на науката не е достатъчно. Обещаните милиони дози доста бързо се изчерпаха и компаниите заявиха, че трябва да отложат или да намалят доставките заради недостатъчен производствен капацитет. 

Някои държави като Великобритания и Израел решиха да увеличат периода между поставянето на двете дози от ваксината. Според първите данни обаче това не забавя разпространението на вируса, но води до намаляване на случаите на тежко протичане на инфекцията, отбеляза професор Дани Алтман, имунолог от кралския колеж в Лондон. „Според данните от Израел и Великобритания поставянето само на една доза не е достатъчно да намали процента на разпространение. От друга страна виждаме, че намаляват сериозните случаи на болестта, хоспитализациите и фаталния изход“. 
Професор Алтман отбелязва също, че сезонната противогрипна ваксина е с ефикасност от 40 до 60 процента, но въпреки това спасява хиляди животи всяка година. Много държави потърсиха ваксини извън одобрените от ЕС. Унгария стана първата страна членка, която ще използва руската ваксина „Спутник V“, съобщи председателят на руския фонд за преки инвестиции Михаил Мурашко.По този повод говорителят на Европейската комисия Стефан де Керсмакер заяви, че оценката на Агенцията е гаранция за ефективност и безопасност, като страните членки могат да купуват и други ваксини. А Сърбия купи 1 милион дози от китайската ваксина на компанията „Синофарм“. По думите на президента Александър Вучич ваксината е била продадена на Белград с отстъпка. „С един милион дози ще ваксинираме петстотин хиляди души, което е огромна стъпка напред в борбата ни с коронавируса“, подчерта Вучич и добави, че страната очаква нови пратки с ваксини на компания „Пфайзер“ и на руската „Спутник V“. Пандемията и без друго задълбочи пропастта между богати и бедни, но ваксините, които засега са единственият изход от кризата, заплашват да превърнат пропастта в бездна, която няма преминаване. Заради недостатъчното производство, много богати страни започнаха да се запасяват с ваксини и се заговори за ваксинационен национализъм. 

Страните от Западните Балкани са едни от държавите, които се чувстват изоставени що се отнася до разпределението на ваксините, въпреки механизма на ЕС КОВАКС, съгласно който съюзът ще осигури ваксини за минимум 20% от населението на по-бедните си съседи до края на годината. Еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидис. „Чрез механизма за споделяне на ваксини, ще помогнем приоритетно на групи от Западните Балкани и съседните страни, както и на здравни работници от по-бедни държави, най-вече в Арика, а също и на най-уязвимите хора да получат по-ранен достъп до ваксини“. 
Нито една страна няма да е в безопасност и нито една икономика няма да се възстанови докато не овладеем вируса на всички континенти. Появилите се наскоро варианти на инфекцията са доказателство за това“. 
Албанският премиер Еди Рама обаче възрази, че запасяването на по-богатите европейски страни е морално и политически неприемливо. Сръбският депутат Средан Майсторович заяви, че ЕС губи сърцата и душите на Западните Балкани. А македонският епидемиолог Драган Даниловски сравни поведението на Брюксел с това на пътниците на Титаник: „Богатите взеха всички спасителни жилетки и оставиха бедните на произвола на съдбата“. Германският канцлер Ангела Меркел също подчерта, че ваксините са най-добрият начин светът да излезе от коронакризата и призова за справедливото им разпределение на фона на изостряща се конкуренция между страните поради ограниченото предлагане на фармацевтичните компании.“За мен стана още по-очевидно, че трябва да изберем многостранния подход, самоизолацията няма да реши проблемите ни. И това се вижда много ясно сега при ваксините, защото те са изходът от пандемията“.  

Генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус също предупреди, че светът е на прага на „катастрофален морален провал“. Той цитира данни, че 39 милиона дози ваксини са били раздадени на 49 по-богати държави, докато една бедна страна е получила едва 25 дози. „Подходът „Първо аз!“ не само поставя в риск най-бедните и уязвими хора в света, но е и в разрез с целите, които сме си поставили. В крайна сметка подобни действия само удължават пандемията, удължават болката ни, ограниченията срещу вируса и човешките и икономически страдания“.  
Тедрос призова 180-те страни в механизма КОВАКС да обединят усилия, за да може в Международния ден на здравния работник – 7 април, да се похвалят, че медицинските служители на първа линия в борбата с пандемията са ваксинирани. Това ще е символът на надеждата, че ще превъзмогнем пандемията, подчерта Гебрейесус

Прегледана: 47513

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече