На 9 март преди 87 години е роден Юрий Гагарин, първият човек в историята, извършил космически полет.
Колко голяма е крачката, направена от човечеството в областта на космическите изследвания от този ден?
Темата коментира в “Нашият ден“ Георги Желев, директор на Института за космически изследвания към БАН. 
Гагарин в Москва през 1963 г., гостува в предаване на Първи канал на Централната телевизия“Интересното за Гагарин е, че той от малък обича и решава да се занимава с летене. Всъщност успява на 3 март 1960 г., със заповед на главнокомандващия тогавашното ВВС на СССР, да е зачислен към групата на космонавтите. Като негов дубльор е небезизвестният Герман Титов. Гагарин е избран и на 12 април 1961 г. излита от космодрума Байконур.
Със своя акт на полета на първия човек, който е видял земята от космическото пространство, става един от най-известните хора в света.“
Важни крачки
“Космическата ера се води от изстрелването на първия изкуствен спътник на 4 октомври 1957 г. Но Юрий Гагарин дава началото на пилотираните космически мисии. Оттогава САЩ отговарят малко по-късно с програмата “Аполо“ на НАСА, чиято мисия е кацане на човек на Луната. И наистина в периода 1968-1975 са изстреляни 15 космически кораби от тази серия с екипаж на борда. Като девет са достигнали до Луната. На Луната всъщност са излезли 12 космонавти, което е голямо достижение за тези години.“Домът на семейство Гагарини в с. Клушино
Българската следа
“В периода 1987-1988 г. стартира една програма между държавите от бившия социалистически лагер. Програмата се казва “Интеркосмос“, всъщност идеята е чрез кораби на СССР да се изпратят 14 космонавти с различни мисии. От всички държави, които участват, България изпраща двама космонавти. На 10 април 1979 г. излита първият български космонавт – Георги Иванов. А на 7 юни 1988 г. излита Александър Александров. В тази програма през 1981 г. е изстрелян и първият български спътник. Той е с 11 научни инструмента, които са разработени в Института за космически изследвания, тогава се казва Централна лаборатория за космически изследвания към БАН. Всъщност тази година имаме юбилей – 40 години от първия български спътник.“
Прегледана: 43119