Стрийптизьорката, която се превърна в най-известната шпионка през Първата световна война

0

През по-голямата част от кариерата си Мата Хари твърдяла, че е отгледана като индийска танцьорка. В действителност обаче тя била родена и отгледана в холандския град Леуварден. Истинското й име е Маргарета Зеле и е родена на 7 август 1876г. в семейство на галантерист.

Тя отчаяно искала приключения и затова на 18-годишна възраст отговорила на реклама във вестника и се омъжила за много възрастен капитан на име Рудолф Маклауд. Военната му кариера отвела двойката чак до Индонезия. Двамата имали две деца, но бракът им бил белязан от изневери и системни побои.

Момчето, Норман Джон, родено на 30 януари 1897 г., умряло на 27 юни 1899 г. вследствие от отравяне. И 2-те им деца са натровени (остава неясно от кого, има съмнение за гувернантка), но момичето оживяло и успяло да се възстанови.

След смъртта на малкия им син, семейството се преместило обратно в Европа, където Маргарета и Рудолф се развели. 27-годишната жена едва свързвала двата края. През 1903 г., след като загубила попечителството над дъщеря си, тя се преместила в Париж и се опитала да започне живота си отначало.

„Исках да живея като цветна пеперуда на слънце“, казала тя по-късно.

Именно в Града на светлините Маргарета Зеле се преоткрила като артист. Въз основа престоя си в Нидерландска Индия (днешна Индонезия), тя си измислила „индуски“ танцов номер и започнала да се подвизава под името „Лейди Греша Маклеод“ (Lady Gresha MacLeod).

Танцът й се състоял в това да сваля поредица от цветни одежди и воали, докато не останела почти гола. По-късно Хари признала: „Никога не съм можела да танцувам добре“.

„Хората идваха да ме гледат, защото бях първата, която се осмели да се покаже гола пред публика“.

В последствие момичето решило, че й е нужна още повече мистика, затова приела името Мата Хари – малайска фраза, която означава „око на деня“.

Публиката била завладяна от личността на Мата Хари и измислиците й, че танцът й е част от древен храмов обред от Ориента. Шоутата й бързо се превърнали в сензация.

„Мата Хари олицетворява цялата поезия на Индия“, написал един рецензент. „Нейната мистика, сладострастие, изнемощялост, хипнотизиращ чар.“

През 1908г. тя била провъзгласена за повелителката на танца и следващите няколко години прекарала в безконечни пътешествия из цяла Европа. Шоутата й се радвали на огромен интерес, а самата Мата Хари никога не си лягала сама. Сред елитните й клиенти били офицери, богати аристократи, които са обсипвали с пари и подаръци.

„Тази вечер вечерям с граф А, а утре с херцог Б“, казала тя веднъж.

„Ако не ми се налага да танцувам, пътувам с маркиз С. Избягвам сериозни връзки.“

До 1914 г. обаче връзките на Мата Хари с богати мъже се превърнали във въпрос на финансово оцеляване. Тя вече била почти 40-годишна и кариерата й на танцьорка бавно започнала да залинява.

Но най-сериозни станали проблемите й след избухването на Първата световна война. По това време тя се намирала в Берлин. В опит да се прибере във Франция, германците конфискували багажа й и парите й. Жената била принудена да се върне в запазилата неутралитет нейна родина – Холандия, където подновила старата си връзка с богат холандски барон.

Подробностите за шпионската кариера на Мата Хари остават схематични, но изглежда, че новото си поприще тя започнала през 1915г., когато към нея се обърнал Карл Крьомер, почетният германски консул в Амстердам.

Крьомер очевидно смятал, че контактите на куртизантката сред висшето общество и неутралното й холандско гражданство са ценен актив. Той й предложил 20 000 франка, за да стане шпионка на кайзера.

Хари почти не се замислила и приела офертата. По-късно заявила, че смятала, че парите й се полагат, след като по-рано нейните били иззети. Дали е участвала в шпионска дейност, не е официално потвърдено. Но е ясно, че е имала немско кодово име: „Н 21“.

През следващите няколко месеца Мата Хари продължила да пътува из Европа и да се среща с военни офицери и политици. Постоянните й пътешествия и честите престои в Германия скоро привлекли вниманието на британското разузнаване, която я подозирало, че е вражески агент.

Веднъж Мата Хари преминала през Великобритания, където била заловена и разпитвана. След това британците предупредили френските си съюзници да я наблюдават отблизо.

„Въпреки че е претърсена щателно и в нея не е намерено нищо уличаващо, – се казва в доклада, – тя е считана от полицията и военните за опасна и следващите й движения трябва да бъдат наблюдавани.“

Мата Хари само затъвала все по-дълбоко във военните интриги през 1916г. През това лято френски разузнавач на име Жорж Ладу се обърнал към нея в Париж с поредното изгодно предложение – този път да шпионира Франция.

Ладу добре осъзнавал подозренията на Великобритания, че тя е германски агент, но изглежда смятал вербуването за средство или да я залови, или да я привлече на своя страна.

По това време Мата Хари започнала страстен роман с Владимир де Маслоф, 21-годишен капитан на руската армия.

Алчността й и желанието й да започне нов живот с младия си любовник принудили Мата Хари да приеме сделката и да започне да съблазнява високопоставени германски военни.

След неуспешен опит да пътува до Белгия през ноември 1916 г., Мата Хари се озовала в неутрална Испания, където прилъстила германски майор на име Арнолд Кале.

Какво точно се е случило между двата, остава забулено в тайна. Или танцьорката направила опит да извлече информация от Кале, или му е предложила услугите си на двоен агент.

И в двата случая, щом се върнала в Париж, станцията на Айфеловата кула прихванала кодирани съобщения, които Кале изпращал до Берлин. Във всяко съобщение той се позовавал на агент „H 21“, когото французите бързо идентифицират като Мата Хари.

Съобщенията на Кале може да са били просто хитрост за нейното изобличаване, тъй като знаел, че французите ще разбият кода му, но Ладу не се нуждаел от много доказателства.

На 13 февруари 1917 г. Мата Хари била арестувана, обвинена в шпионаж и затворена в скандалния затвор в Сен Лазар в Париж.

Ако не била във влажната си, пълна с въшки килия, куртизантката била на разпит. Тя открито говорила за развратния си начин на живот, но не признавала да е извършвала шпионаж за никоя друга държава, освен Франция.

„Признавам, куртизантка съм“, казвала тя. „Шпионин – никога!“.

Когато я питали за съобщенията на Кале, Мата Хари признала, че е взела пари от германците, но не им давала никаква информация.

„Никога не съм се смятала за германски агент с номер, защото никога не съм правила нищо за тях.“

Процесът за шпионаж срещу Мата Хари започнал на 24 юли 1917 г. Въпреки липсата на доказателства за тайните, които тя може да е предала на германците, тя била обвинена за смъртта на хиляди съюзнически войници.

„Злото, което тази жена е причинила, е невероятно“, заключил прокурорът Андре Морне в заключителното си изявление. „Това е може би най-великата жена-шпионин на века.“

В крайна сметка на военния трибунал му трябвало по-малко от час, за да я признае за виновна и да я осъди на смърт.

Въпросът за вината на Мата Хари продължава да занимава историците и до днес. Документите от нейния процес са били засекретени в продължение на няколко десетилетия, но много от изследователите, които след това са ги проучили, са стигнали до заключението, че делото срещу нея е било много скалъпено.

Повечето от доказателствата на обвинението са били косвени и нейният защитник е бил възпрепятстван да представи свидетели, които биха могли да подкрепят твърденията ѝ.

Докато много учени остават убедени, че Мата Хари наистина е била шпионин, други твърдят, че е била изкупителна жертва, която трябвало да повиши френския морал по време на един от най-мрачните периоди на войната.

Независимо дали е виновна или невинна, на разсъмване на 17 ноември 1917 г. Мата Хари била отведена в едно поле в покрайнините на Париж. След като отказала да носи превръзка на очите, тя била разстреляна от 12 френски войници. В последния си миг тя изпратила въздушна целувка на войниците.

Прегледана: 17649

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече