Не е ли малко „неприлично“ в една професионална гимназия да има толкова млади учители. „Въпросът е симпатичен, но и провокативен“, казва директорът на Професионалната гимназия по химични и хранителни технологии в Пазарджик Тодoр Джамбов. Провокативен – може би, но не е случаен. Ако човек влезе в сайта на гимназията, впрочем изключително добре поддържан и с богата информация, ще види, че обратно на битуващото мнение, че в професионалните гимназии средната възраст на педагозите е по-висока от останалите училища, в пазарджишкото школо такъв проблем няма. Директорът държи да уточни, че средната възраст на педагогическите специалисти е около 40 години. „Смятам, че като училище, което има желанието да се развива. Училище, което, спазвайки традициите, гледа и към широкия хоризонт напред, изключително прецизно трябва да се формира педагогическият екип. Младите ни учители са млади на възраст, но много добре подготвени. Нямаме неправоспособни педагози. А голяма част от тези по професионалните предмети са с отлична подготовка, защото преди това са работили в различни лаборатории и в производството“, продължава Джамбов. Не крие, че националната политика за издигане на имиджа на учителската професия, която върви заедно с непрекъснатото увеличаване на заплащането на труда, също допринася за това повече млади хора да се насочат към това професионално поприще. „Като иновативно училище следваме политика на привличане на млади учители, които често имат нетрадиционни подходи към образователния процес. Това, от своя страна, рефлектира върху популярността на гимназията сред подрастващите и семействата. Нашата гимназия, ще се изразя така, е добър гостоприемник с положителния си заряд и много добрия екип, с отношенията помежду си, отношенията учители и ученици и отношенията между самите деца“, обобщава директорът. Не забравя и родителите, които традиционно под една или друга форма са включени в процеса. Затова гимназията се възползва максимално от националните програми. По НП „Заедно за всяко дете“ екипът работи усърдно с родителите.
В професионалната гимназия на цял щат е и ресурсен учител. „В момента имаме 23 деца със специални образователни потребности, включително и с по-тежки диагнози. Те имат възможност да получат първа квалификационна степен след завършен X клас или документ за част от професия“, пояснява моят събеседник.
Допреди четири години в гимназията не е имало деца със СОП. Но ето че на школските двери потропва майка с дете, което днес вече е зрелостник. Родителите споделят, че преди да дойдат в професионалната гимназия по химични и хранителни технологии, са се опитвали да го запишат в не едно и две училища… „Може би заради това, че преди да стана директор на „Химията“, имах известен опит в социалната сфера, за мен бе важно да дадем шанс на всяко дете, което ни се е доверило. Възползвахме се и от възможностите, които дават националните програми, и осигурихме достъпна архитектурна среда и преустроихме санитарен възел“, връща лентата назад Джамбов. Педагогическият екип пък обмисля кои специалности са подходящи за деца със СОП. Работи с тях сърцато и така броят им започва да расте. А славата на гимназията, и по-специално отношението на учителите към всяко дете обикаля Пазарджик. И не само него. „С опита си разбиваме парадигми, залегнали, ако не у цялото, то поне у част от обществото, че има трудни деца, с които трудно се работи.
Имаме ученик, който посещава Дневен център за деца с увреждания. Когато го записахме, специалистите от Центъра не бяха убедени, че той ще може с часове да остава в училище. В момента работи с желание в клас. Изпълнява всяка поставена от учителя задача с подкрепата на ресурсния учител, от когото получава и индивидуални консултации. Даже остава след часовете, за да се включва в заниманията по интереси“, споделя опита на гимназията директорът.
Училището е „букет“ от етноси. Затова една от основните мисии на педагозите е свързана с толерантността, приемането на различния, на другия. Всички ученици заедно отбелязват национални празници и специфичните за различните етноси обичаи. Тези дни се превръщат в празник за всички в училище. А една от задачите на педагогическия съветник е младите хора да участват в различни прояви, тренинги и проекти, които в крайна сметка ги приобщават към училищната общност. „Нашите деца не са „големите отличници“. Но правим всичко възможно да бъдат отличници в живота, независимо от средата, от която идват, в която живеят. Училището е мястото, което предопределя тяхното бъдеще и това то да бъде успешно“, казва директорът.
Като всяко българско училище, и в ПГ по химични и хранителни технологии вече година работят за определени периоди в онлайн среда. „При нашите деца често това има обратен ефект. Не приемат обучението в електронна среда за важно и за съжаление, негативите са налице в резултатите им от първия учебен срок“, коментира директорът. Гимназията обаче не стои със скръстени ръце. Търси помощ от фондации и сдружения, които подкрепят младите хора. Мотивират ги да учат и след завършване на средното образование. Такива организации са ЦМДТ „Амалипе“ и Младежка фондация „Арете“.
„Технология на целулозата, хартията и опаковките“ – преди години такава или подобна специалност имаше в не една или две гимназии (техникуми). Днес възкръсналата специалност я има единствено в пазарджишката професионална гимназия. „През 2016 г. започнах работа в ПГ по химични и хранителни технологии. Стъпих на анализ на изучаваните специалности и на проучване какъв бизнес просперира в региона. За мен бе неприемлив фактът, че практическото си обучение учениците провеждат само в училище. Като професионална гимназия е важно това да се случва в или близо до реалната работна среда – споделя Джамбов. – Моята идея за развитието на училището бе да се направят контакти с фирми от секторите, в които имаме специалности.“ Анализът на икономическата ситуация в региона и на профила на работещите предприятия подсказва на Джамбов и екипа му, че по поречието на р. Марица има много фабрики, които се занимават с производството на целулоза и хартия – в Костенец, Белово, Пазарджик, Стамболийски, Пловдив. В миналото гимназията е имала традиции в подготовката на технолози за производството на хартия и картон. „Решението ми бе да възстановим специалността, като днес тя се нарича „Технология на целулозата, хартията и опаковките“. В лицето на големите фирми потърсихме партньори, с които да развиваме училището и респективно знанията и уменията на нашите ученици“, коментира директорът.
Гимназията установява контакти с фирми в Пазарджик, Стамболийски, Пловдив – всички на световно ниво, както и с Камарата на целулозно-хартиената промишленост в България. Друг партньор в начинанието е Химикотехнологичният и металургичен университет. Впрочем в него продължават подготовката си и първите завършили специалността „Технология на целулозата, хартията и опаковките“ в пазарджишката гимназия.
Обучението в тази специалност основно е в „дуална“ система на обучение. Такова е и обучението в другата търсена и предпочитана от младите хора и от бизнеса специалност – „Технология на фармацевтичните и парфюмерийно козметичните продукти“. „Формулата на успеха на едно професионално обучение е да има реално партньорство с работещи фирми от бранша. Това е най-естественият път за развитие. А иначе, просто така „да мъчим занаята“, не е работещо“, категоричен е директорът.
В момента учениците в ПГХХТ са около 400 в дневна форма и в „дуална“ система на обучение. Училището подготвя и в задочна форма. Независимо от сложната и непредвидима ситуация учебният процес върви, върви и подготовката за държавните зрелостни изпити. Според директора българист преминаванията от обучение от разстояние в присъствено и обратно доста разтърсва системата. Той изказва опасения за резултатите на зрелостниците на държавните зрелостни изпити.
„Въобще не поставям под съмнение, че на първо място е грижата за здравето и живота на децата, учителите и обществото като цяло. И все пак, работата на учениците с преподавателите на живо, фронталното обучение в клас – от това няма нищо по-добро и по-полезно“, категоричен е той. Вярва на своите ученици, но не забравя, че немалка част от тях живеят в недотам здравословна за възпитанието им среда. И само реалното присъствие в класните стаи може в голяма степен да предотврати негативните последици от реалността в една общност с немалко проблеми. „За нас е важно не просто да имаме ученици, а те да се чувстват част от училищния живот. Като се каже „Химията“, те наистина се въодушевяват и това е постигнато благодарение на педагогическите умения и усилената работа на всички колеги. И най-вече на класните ръководители, които често влизат дори в ролята на родители. Немалка част от родителите на нашите деца са в чужбина и са поверени за отглеждане или на много възрастни хора, които не могат да следят за тяхното развитие, или – което е още по-неблагоприятно, – са оставени сами. Затова е толкова важна ролята на учителя, на класния ръководител и комуникацията, които те поддържат със своите ученици“, разказва за нещата от живота директорът. Гордее се с това, че в поверената му гимназия няма случаи на агресия и насилие, на нетолерантно отношение. Всичко това е благодарение на страхотния екип, който работи от сърце.
И още един повод за гордост – в голямата си част специалностите, по които се обучават младите хора, на практика са STEM специалности. А защо е така. „Това реално са нуждите на пазара. Лабораториите ни са обновени и добре оборудвани, които в своята съвкупност са STEM център“, пояснява Джамбов. Допълва, че принос за тази среда има бизнесът. Пример за това е един от партньорите на гимназията – „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ“ АД, който създаде своя професионално учебно пространство в ПГХХТ. Фирмата е и една от базите за дуалното обучение на бъдещите технолози по целулоза и хартия. В много висока степен бизнесът допринася и за бъдещето на днешните ученици. Те правят своя информиран избор за дадена специалност, защото имат уверенията, че ако желаят, след завършване на гимназиалната степен могат да започнат работа в съответна фирма.
Другият вариант е да продължат образованието си и тук на ход са трите български висши училища, с които гимназията е партньор – Университетът по хранителни технологии, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ с Факултета по химия и Химикотехнологичният и металургичен университет. „Наричам партньорството училище – бизнес – университет „сакралният триъгълник за общия успех“. Така ние се превръщаме в щастливо училище със щастливи учители и с добро бъдеще за децата“, завършва Тодор Джамбов.
