Библиотекар на годината Мариела Минкова (28 г.): Не мога да живея без книги

0

КОЯ Е ТЯ

Мариела Минкова е на 28 години и е родом от град Бяла (Русенско).

Завършила е местната гимназия „Панайот Волов“ с профилирана паралелка „Информационни технологии“. След това придобива образователна степен „бакалавър“ по маркетинг в Русенския университет. Има и квалификация към Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов за управление на читалищата и читалищната дейност в региона.

Преди пет години, когато е само на 23 години, започва работа към Народно читалище „Трудолюбие 1884“ в Бяла и библиотеката към него. Преди няколко дни беше избрана за библиотекар на годината в област Русе.

Казва за себе си, че има амбицията и желанието да продължи да се учи и да се развива.

– Мариела, бяхте избрана за библиотекар на годината в област Русе. Как се стигна до това престижно отличие?

– Нашите читалище и библиотека вече няколко години работят по много проекти, които печелим. До номинацията ми за библиотекар се стигна от колеги в селските читалища в региона. Те бяха инициатори на идеята, като се познаваме с тях от срещите, които организирам на местно ниво. Говорим си за най-новата българска и чужда литература, за обработването на книгите и документите. По този начин прецениха, че аз съм достойна да се боря за това отличие.

– Важно ли е човек да харесва работата си, за да постига успехи?

– За мен работата е удоволствие и призвание. Завършила съм маркетинг в Русенския университет, а след това имах следдипломна квалификация в Стопанската академия в Свищов за управление на читалищната дейност и читалищата в региона. Опитвам се да надграждам постигнатото, като го правя с много ентусиазъм. В момента съм сама. Имах колежка, но преди две години почина от COVID-19 и вече върша нещата сама. Желанието не ми липсва, а колеги много ми помагат.

Вие сте едва на 28 години. Защо избрахте да работите в родния си град Бяла, вместо да търсите реализация в голямо населено място или чужбина?

– Тук ми харесва начинът на живот. Близките и приятелите ми са тук. Видях някакъв шанс за развитие и реших да остана. Със сигурност това, че семейството ми е тук, също имаше голямо значение. Желанието ми е и в Бяла да има работещи млади хора. Да създаваме нещо, а не само да бягаме в големите градове. Не че е най-лесно, но бягството към големия град дава повече възможности. Докато тук е малко по-трудно.

– Не просто избирате малкия град, но и професия, която не е толкова популярна сред младите хора. Вашият избор е двойно по-смел. Чувствате ли кауза и пример в това, с което се занимавате?

– Чувствам работата си като кауза, дори като дълг. Започнах работа в моя роден град преди пет години, когато бях още по-млада. По неофициална информация съм най-младият библиотекар в нашия регион. За мен беше удоволствие да се запозная с работата в библиотеката и читалището. Преди това съм идвала тук като ученичка и студентка, за да ползвам литературата. Оттогава вече всичко е обновено. Затова и действаме в посока на иновациите, новите книги, новата литература. Целта ни е да идват повече млади хора. Покрай мен се увеличиха читателите като бройка. Вече са двойно повече – имаме около 800 постоянни читатели, а не само преминаващите за лятото или деца. Преди мои близки, приятелки и съученички не знаеха, че имаме толкова много литература. Опитвам се по всякакъв начин да популяризирам библиотеката – чрез социалните мрежи например. Община Бяла също ни помага, за което съм много благодарна.

– Животът все повече се премества в интернет и мнозина прекарват сериозна част от времето си там. Въпреки тази дигитализация младите хора в България обичат ли да четат книги?

– Да, според мен младите хора обичат да четат книги. Представителна извадка за мен са моите читатели. Мога да кажа, че големият процент от четящи са около 30-годишни, а не са само пенсионери над 65 години.

Кои книги се търсят най-много като жанрове и заглавия?

– Художествената литература най-много се търси, тъй като всеки има нужда по време на пандемия или натоварено всекидневие да разтовари. Търси се както българска, така и чужда. Много се харесват историческите книги. Наблюдава се връщане към традициите, към нещата от миналото и затова се търсят точно такива книги. В нашия регион хората се вълнуват от шевиците, народните носии, традициите и обичаите.

– Вие какво обичате да четете?

– Аз обичам да чета всякакъв вид литература. Не мога да живея без книги. Моят мъж се смее, че без книга нещо може да ми стане. Много харесвам „Живот в скалите“ на българската писателка Мария Лалева – това ми е любимата творба. От чуждите автори харесвам Джей Лин, Анна Тод, Ел Кенеди, Кристина Дод и други.

– Защо е важно и хубаво да се чете?

– Четенето развива говора. Кара те да мечтаеш и да живееш в други светове, да се отпуснеш. Четенето и книгите са едно богатство.

Прегледана: 3660

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече