Подпалвачът Ламбе искал БГ паспорт (Върнал се от САЩ заради Евровизия)

0

Подпалвачът на културния център „Иван Михайлов“ в Битоля е кандидатствал за български паспорт преди 10 години, но не е успял да докаже произхода си и е отрязан. Това разкриха представители на българите в Северна Македония. По думите им няколко години по-късно заминал на гурбет в САЩ, където вече успял да се сдобие с американско гражданство.

34-годишният Ламбе изкарал зад Океана 7 години заедно с жена си Магдалена. В Детройт се родили и двамата му синове – Майкъл и Деметриус. От профила му във Фейсбук е видно, че през годините се е смятал за „античен“ македонец“. Впоследствие пък има уклон към югославския комунизъм и публикува различни лозунги от миналото. Музикалната му кариера също е променлива. Преди 17 години Алабаковски побеждава в музикалното шоу Star Search. Още с първия си хит „Спаси ме“ Ламбе се изстрелва в звездния небосклон и става всенароден любимец в Северна Македония. Докато живее в САЩ, прекъсва музикалната си кариера за 7 години. Завръща се в родината си през 2021 година с намерението да участва в Евровизия, но и тук не успява. Сега се е подготвял да атакува първа награда на фолклорния фестивал във Валандово. Специално за него известният северномакедонски композитор Миле Барбаровски прави аранжимент на песента „Нема збогом“, тя е по текст на брат му Георги Барбаровски.

Самият Ламбе е от ресенското село Любойно. Има брат, който е работил в разузнавателните служби. Родителите им са познати с комунистическите си убеждения. Твърди се, че дядо му някога е сътрудничил на югославските партизани на Тито и е бил убит в селото. Негови съселяни дори твърдят, че Ламбе затова отмъстил на българския клуб „Иван Михайлов“, като хвърлил запалителна течност пред вратите на сградата в ранните часове на 4 юни. „На Ламбе дядо му е убит от българите в село Любойно с чук в главата. Оставили са го 3 дена така, без да го погребат, за да го гледат селяните за назидание как мравките му ядат мозъка“, пишат жители на Битоля, които организираха голям протест в негова подкрепа. Ламбе бе наказан с 8 дни арест, което възпламени допълнително местните, които не скриха антибългарските си настроения. В социалните мрежи бе подета кампания в подкрепа на Ламбе под наслов: „И jас cyм Ламбе Алабаковски! Је ѕuіѕ Lambe Alabakovski! Сите сме Ламбе, стоп за фашизмот“ и т.н. 34-годишният певец бе обявен за народен герой и борец против фашизма.

„Свобода за Ламбе”, „Смърт за фашизма”, „Да живее Македония”. С тези скандирания и лозунги на протест излязоха над 1000 битолчани. Те се събраха на площада пред полицейското управление в града. След речта на организаторите от левицата, с която се иска освобождаването на Ламбе, отзоваването на българския посланик в страната, пълното отстраняване на клуба „Иван Михайлов“ и прекратяване на разговорите с България за общ език и история. Някои от гражданите, които излязоха на протест, казаха, че Ламбе е направил героична постъпка, както „партизаните направиха през Втората световна война“. Други обявиха, че Алабаковски е направил нещо, което всеки македонец трябва да направи срещу българите. Хората твърдяха, че има натиск върху правителството и то е било принудено да го арестува. Хората бяха издигнали плакати с имената на партизанина Стив Наумов (повече за него виж карето). Множеството носеше червени знамена и транспаранти с надписи „Смърт на фашизма, свобода за народа“, както и стария образец на знамето на бившата югорепублика, което бе с откраднатата от Гърция звезда на Вергина на червен фон. 34-годишният Алабаковски има двойно гражданство – северномакедонско и американско. Защитата му в съда е поета безплатно от известните местни адвокати Драган Пешевски и Янаки Митровски.

Плакати с надпис: „Во градот на Стив Наумов нема место за Ванчо Михайлов“ в Битоля не са случайни. Градът все още живее в ерата на Югославия, а комунистически терористи като Наумов се славят като народни герои. Стефан Василев Наумов с прякор Стив е комунистически партизанин и народен герой на Югославия. Роден на 27 октомври 1920 г. в Битоля. През 1939 година се присъединява към Югославската комунистическа партия. През април 1942 г. участва във формирането на Битолския партизански отряд „Пелистер“. Осъден е същата година задочно от българските власти на смърт, а за главата му е обявена награда от 200 000 лева. Причината е, че се отличава с терористичен атентат срещу българския полицейски началник в града. Загива в сражение с българската полиция при ресенското село Болно на 12 септември 1942 г. В Северна Македония този човек е обявен за герой, на негово име са кръстени училища и улици, родната му къща в Битоля е превърната в музей.

Прегледана: 65145

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече