Петко Славейков започва да издава своя вестник „Гайда“ в Цариград на 25 юни 1863 г. Въпреки всичките му достойнства като журналист, родолюбец и книжовник интимният му живот е достоен за съпунен сериал. Приживе големият писател и общественик е принуден да търси щастието си в извънбрачна връзка, защото съпругата му не може да му даде онова, от което има нужда. Славният възрожденец си намира млада и красива любовница, но, уви, отношенията му с нея приключват трагично.
Петко Славейков е роден през 1827 г. в Търново. През 1864 г. се установява в Цариград и става един от водачите на църковната ни борба. Списва, редактира и издава в. „Гайда“, „Македония“ и „Читалище“. Също и първите хумористични издания за деца. Турските власти често спират неговите вестници и списания и го арестуват.
След Освобождението Славейков взема активно участие в политическия ни живот като депутат, министър и водач на Либералната партия. Дълго време е преследван от своите врагове. Издава над 75 книги от различни жанрове, а в паметта на поколенията остава най-вече със своя шедьовър – поемата „Изворът на Белоногата“ (1873).
Славейков живее едновременно с две жени – съпругата Иринка и Катерина Стойоглу, неговата голяма и нещастна любов.
Чувствата му са в любовен триъгълник между 1864 и 1876 г., когато е в турската столица. По това време писателят вече е женен, а Катерина официално е негова домашна помощничка в Цариград. Тя върти успешно домакинството му, но всъщност това е само предлог, за да живеят заедно.
Интересното в тази история е, че всяка от дамите знае за съперницата си. И въпреки това Славейков успява не само да запази семейството си, но и да задържи Катерина. За съжаление, извънбрачната му връзка завършва трагично. Любовницата загива, когато турците опожаряват Стара Загора. Голяма лична драма за прочутия писател!
Известно е, че на Петко от млад не му върви в любовта. Той се увлича по богатите дъщери на тревненски първенци, но въпреки силните чувства, които изпитва към Радка и Аница, поп Димовата щерка, нито една не скланя да се омъжи за него. Причината за нежеланието им да му пристанат е, че те са от известни родове, докато Петко е беден сирак.
Отхвърлените предложения дълбоко нараняват Славейков. Точно в такъв момент на помощ се притича добрият му приятел поп Кою. Той го насочва към Иринка, дъщерята на чорбаджи Иванчо Райков, един от големците в града. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана.
Иринка не се познава с Петко до сватбата им. Чува го да пее в черквата и го вижда през прозореца, докато минава покрай къщата им. Сърцето ѝ трепка при вида на напетия даскал с големи устни и весели очи, въпреки че добре знае за задевките му с други тревненски моми.
Чорбаджи Иванчо Райков се съгласява да даде щерка си за булка на Славейков и венчавката е насрочена за 25 януари 1853 г. в църквата „Св. Архангел Михаил“. От деня на сватбата остават два любопитни факта. Младоженката се простудява по време на церемонията, а даскал Петко Славейков е толкова безпаричен, че приятели му дават назаем чорапи за тържеството.
Новосъздаденото семейство заживява в къщата на чорбаджи Иванчо. Когато влиза за пръв път в гостната, в центъра ѝ Петко вижда люлка. Бащата на Иринка обяснява, че са се подготвили, защото прясно свързаните съпрузи трябва да създават челяд.
„Всичко е наред, имам си млада и хубава жена – отбелязва Петко в писмо до поп Кою. – Живея в хубава къща. Само че къде ще пиша?“ Оказва се, че половинката му въобще не се интересува от литературните му занимания.
Вечер той се опитва да ѝ чете току-що написаните си стихове, но тя гледа безучастно и му разказва делнични неща.
По това време Славейков е подгонен от търновския владика Неофит и другите гръцки фанариоти. Решава да замине за Цариград, а Иринка остава в бащиния си дом. След бягството за Турция поетът вече открито признава на поп Кою: „Женитбата ми беше голяма грешка“.
В Цариград съдбата му праща Катерина – красива и начетена жена, която е значително по-млада от съпругата му. Той я наема за домашна помощница, но не толкова да му чисти и да се грижи за жилището му, колкото да споделя самотните му нощи.
Катерина е племенница на Георги С. Раковски и се интересува живо от църковните и националните ни проблеми. Чете Славейковите вестници и двамата обсъждат най-острите статии. Писателят изключително силно се привързва към интелигентната хубавица с руса плитка и най-сетне разбира истински какво е любовта.
Отначало Катерина търси от най-известния българин в Цариград помощ за своя съпруг, който гние в турските зандани заради пропаганда на революционни идеи. Славейков не успява да спаси мъжа ѝ, но пък на самата нея оказва подкрепа. Първо я кани да живее в печатницата му. После ѝ намира къща в квартала „Ортакьой“, в която настанява и сестра ѝ, за да не започнат хората да приказват врели-некипели по неин адрес.
През 1873 г. Славейков е извикан в Българската екзархия в Цариград. Забраняват му да има „вземане-даване“ с Катерина и го карат насила да извика жена си Иринка и децата си в Цариград. Петко се противопоставя на това решение и прави всичко възможно да бъде назначен за учител в Одрин. С него заминава и Катерина.
Там отново избухва скандал, направен от българската колония. Местните разбират, че Славейков е с любовница, и пишат писмо до екзархията в Цариград.
Подгонени от злите езици, двамата влюбени заминават през 1876 г. за Стара Загора. В града обаче пристига и Иринка с всичките деца.
Законната съпруга не иска развод. Тя на няколко пъти се опитва да привърже Славейков към нейните проблеми, но не успява. Веднъж дори му казва, че е болна и го моли да ѝ намери хапове. Поетът ѝ отвръща, че е пратил вест на хекимина (доктора) от какво страда жена му и той ще ѝ даде най-точния илач.
Тъй като не знае какво повече да направи, съпругата направо поставя ултиматум на Петко да забрави за Катерина. Той ѝ отговаря да не се гневи, защото списателството е неблагодарна работа, която изисква от него да живее неразбран.
В Стара Загора животът на Славейков е тежък, безпаричен и изпълнен с лишения. Възрожденецът изкарва цели 12 години, разкъсван между законната жена и любовницата, между семейните си задължения и голямото си лично щастие. През 1876 г. той вече няма никакви средства и се принуждава да се върне при семейството си. Как го приема Иринка, сега никой не може да каже.
Силните чувства към писателя тласкат Катерина да върви по стъпките му. Двамата се срещат тайно. Поетът не е готов да се раздели с Иринка и изпада в депресия. Душата му страда, задето никога не е имал късмет с любовта.
Катерина загива в пламъците при опожаряването на Стара Загора през 1877 г.
Прегледана: 66740