От врачанско село до любимец на краля – за 30 г. Валентин Въльовски се среща два пъти с Чарлз
Градинарят Валентин Въльовски и тогавашният принц на Уелс Чарлз засаждат през 1998 г. орех в двора на посолството.
Градинарят на британското посолство стана Почетен член на Ордена на Британската империя
През далечната 1993 г. Валентин Въльовски решава да превърне детската си страст към градинарството в професия. Тогава вижда, че британското посолство в София търси нов служител да стопанисва емблематичната му градина. Явява се на интервю при съпругата на тогавашния посланик Ричард Томпсън. Три дни по-късно му се обаждат да го поканят да започне работа на изпитателен срок. И вече 30 г. това е неговият занаят.
За три десетилетия работа разположената в центъра на София резиденция го среща с много авторитетни личности. От сегашния британски министър на отбраната Джеймс Клевърли до покойния български посланик в Лондон Иван Станчов, Въльовски, който е от врачанското село Борован, помни много дипломати, минали през градините му. Определя ги като изключително земни хора, които винаги след приключване на служебните си задължения намирали време да си отдъхнат с кратка разходка по впечатляващите алеи на градината, а и да си поговорят с него.
Само преди няколко седмици крал Чарлз III удостои именно Въльовски с отличието “Почетен член на Ордена на Британската империя”. “Изненада, вълнение, гордост и най-вече признателност за любовта, грижата и всеотдайността, които посвещавам на тази градина неуморно вече цели 30 години” – така описва градинарят пред “24 часа” чувствата, които предизвикала наградата у него. Обяснението му защо е толкова посветен в службата си е просто: “Защото обичам тази професия”.
Животът го среща със самия крал Чарлз III два пъти – още докато той е престолонаследник. Веднъж през 1998 г., когато двамата засаждат дърво, и още веднъж – през 2003 г., когато тогавашният принц на Уелс отделя време специално да му благодари, че се грижи за неговото дръвче.
През ноември 1998 г., преди визитата на Чарлз в София, на Въльовски му било заръчано да намери орех, подходящ за засаждане в приказната градина на резиденцията. В една мрачна нощ, в която валяло като из ведро, Чарлз се появил, запознал се със семействата на всички служители и заедно с Въльовски излезли набързо в градината, за да засадят дръвчето. 25 години по-късно градинарят си спомня колко земен е бил принцът.
“Нямаше никаква суета в поведението му, нито дистанция в общуването
Обърна внимание на всички – дори и на децата ни”, разказва Въльовски.
Орехът все още се извисява в просторната софийска градина, която притежава перфектната комбинация от градска и провинциална среда. Мир, спокойствие и зеленина обгръщат пространството, приютило стотици събития през годините. Не липсва и симфонията на птичките, която се примесва с клаксона на някой изнервен шофьор на оживения бул. “Васил Левски”.
Впрочем историята на самата резиденция също си заслужава да бъде спомената. Строежът ѝ е започнал през далечната 1912 г., когато архитект Трифт Рийвел избрал мястото. Тогава то било в покрайнините на града. Той обаче нямал съмнение, че един ден триетажната сграда, представител на типичната английска архитектура, ще бъде разположена именно в сърцето на София.
