– Г-н Ескобар, какво е да си първороден син на най-големия наркотрафикант в света – присъда, проклятие или благословия?
– Много е странно. Не е нормално да имаш за баща масов убиец и в същото време най-големия наркотрафикант в цял свят. Давам най-доброто от себе си, за да елиминирам тези факти. Един от начините да го постигна е, като написах всичко в книгата „Син на Ескобар-Първороден“. След това ми олекна и се успокоих. Вече е извън главата ми. 45 години живях като с присъда, исках да се отдръпна от цялото това нещо. В този смисъл да си син на Пабло Ескобар е присъда.
.
– Какво е мнението ви за наркотиците, които баща ви е продавал с тонове в цял свят чрез картела Меделин?
– Аз съм 100% срещу дрогата, ненавиждам я. Мога да ви кажа още, че не пия алкохол, не пуша. Понякога обаче си хапвам повечко, защото имам добър апетит. Обичам природата и животните и да съм сред тях, не съм разрушителен и много се старая да съм точно обратното на баща ми. Но и аз съм човек и понякога се ядосвам.
– Ако бяхте съдия, каква присъда щяхте да дадете на баща ви Пабло Ескобар?
– Смъртна присъда. Публично обесване. Този човек сам си е позволил да се превърне в мегаломан, в зъл човек, убил хиляди хора, да се държи непочтено и това няма как да не бъде казано. Неговото поведение не може да бъде извинено и аз самият по никакъв начин не мога да оправдая действията му. Има още нещо. Пабло Ескобар Гавирия е изнасилил майка ми, когато тя е била на 12 години, и след това е забременяла. Това е педофилия, никъде в цял свят не може дете под 16 години да прави секс и това да не е престъпление. Той е постъпил по същия начин и с майката на моя полубрат.
Смъртта на Пабло Ескобар.
– Изнасилил е момичето, за което после се е оженил?
– Да. Тогава тя е била на 13 години. Този човек освен наркотрафикант и масов убиец е и изнасилвач педофил, който е обичал да прави секс с малки момичета. Не зная как е във вашата държава, но в цял свят това е престъпление.
– Да, същото е и в България.
– Представете си какво мисли едно момче, когато прочете, че майка му е била изнасилена на 12 години. Не е добре, това не е никак добре.
– Съжалявам да чуя това…
– Да, наистина е много тъжно.
Роберто с охрана от полицията в Колумбия.
– В книгата описвате вашия осиновител, наричате го баща. Как се случи това и как точно агентът на МИ-6 Патрик Уиткам ви осинови?
– Предполагам, вече знаете, защото сте чели книгата ми (смее се). Но все пак ще го разкажа доста кратичко за вашите читатели. Мога да кажа, че Патрик Уиткам е като британския Джеймс Бонд. Той е бил изпратен да работи в Колумбия още в зората на наркотрафика. Това е само малка част от историята. Истината е, че чрез агенти като него Великобритания е искала да контролира бизнеса с фалшиви пари в Колумбия. Той е бил изпратен там като пратеник на британското правителство за нелегалното печатане на пари и контролирането на правителството в Колумбия финансово. По този начин тайните служби на Великобритания и ЦРУ са контролирали финансите на държава в близост до Щатите, почти до границата. Това е била много добра стратегия за времето си. Ако погледнете в сертификата ми за раждане, ще видите името на дон Грегорио Батиста, който е мой кръстник и приятел на много известни личности като Джон Кенеди. Той контролираше цялата държава – износ на газ, кафе. Мога да кажа, че през 70-те години британските секретни служби контролираха Колумбия.
– Но все пак не ми казахте как точно ви намира агент Уиткам?
– По време на превозване на принтирани пари с бронирани джипове, което се изпълняваше от агенти на МИ-6 и агенти на американски спецслужби. По време на такъв курс биват нападнати от група, работеща за картела Меделин. Един от тях взима парите и ги скрива в къща. Разиграва се престрелка, всички били убити без двама души. Когато Патрик влязъл в къщата, видял младо момиче, което умирало, имало огнестрелна рана в гърба. Цялото било в кръв. Това била моята майка. В същото време аз съм бил малко дете в кошарка в един от ъглите. Преди да почине, майка ми казала на Патрик Уиткам: „Грижи се за моя син Роберто“. Сега съм на 58 години и все още се събуждам през нощта от писъци в главата ми.
– Кога разбрахте, че сте първороден син на Пабло Ескобар?
– Много е сложно да се отговори. Много пъти през детството ми в Колумбия осиновителят ми ме е водил на мисии с него. Срещаше се и с братята Гавирия. Пабло Ескобар беше разпределил всички от фамилията на различни позиции в картела Меделин. Имам снимка с Густаво Гавирия, който се занимаваше с парите, които пък после отиваха в МИ-6. Летяхме с хеликоптер, за да се срещаме с тях. Тогава бях просто дете и не знаех кои са тези хора. Веднъж на среща с членове от картела Меделин срещнах мъж, който каза, че се казва Пабло Ескобар. Той седна да говори с мен и ми каза, че е мой баща. Дотогава мислех, че англичанинът е мой баща.
Роберто и осиновителят му и агент от МИ-6 Патрик Уиткам, когото нарича свой баща.
– На колко години бяхте тогава?
– Първата ни среща беше, когато бях на 2 години. След това до 11-годишна възраст се срещнахме още няколко пъти. Имах бодигардове. През всички тези години Пабло Ескобар правеше опити да ме отвлече, затова имах толкова много охрана. При един от опитите те успяха да ме вземат, но Патрик Уиткам изпрати хора, които убиха всички пред мен и ме върнаха при него. Детството ми премина в такива сложни ситуации.
– Спомняте ли си какво ви каза баща ви Пабло Ескобар?
– Той сложи ръка на моето рамо и каза: „Роберто, сине мой, никога не забравяй, че си Ескобар“.
– И вие не забравихте?
– Да, и аз никога не забравих (смее се).
– В книгата пишете, че има секретно писмо с код, който разкрива милионите на наркотрафикант №1. Какъв е кодът?
– Цял свят започна да търси милионите на Ескобар, след като той умря. Службите намериха много пари навсякъде, но това не са личните му средства. Те бяха милиони на картела Меделин. Това са две различни неща. Наскоро в медии в Англия бяха публикувани секретни документи, които разкриват, че Пабло и МИ-6 са работили заедно, за да изтеглят семейството му там. Ескобар е имал идея да излезе от картела. Използвал е агенти на МИ-6 да перат парите през Мадрид. След това ги е държал в огромен комплекс в Богота, наречен „Лакава Драва“. Тази къща все още е в Богота.
– Има ли все още пари на Ескобар в Мадрид?
– Чакайте (смее се). Помня, че през 1989 г. отидох на кино в Мадрид с баща ми Патрик. След това той ме заведе до един гараж, в който бяха подредени 1 милиард долара – в кашони, чували, навсякъде бяха. Сега внимавайте, отиваме към януари 1993 г. Тогава Патрик почина в болница в Англия. Когато отидох, докторите ми казаха, че му остават 2 часа живот. Отидох до леглото му, а той ми каза да извадя нещо от джоба на якето му. Даде ми и дневника си. На гърба на сертификата ми за произход имаше 5 реда със знаци. Попитах го какво е това, а той ми отговори, че показва къде са преместени парите от Мадрид. След половин час почина. Та на въпроса ви – така и не разбрах къде са парите, защото баща ми почина, преди да ми каже какво означава този код. Това е типично за МИ-6. Но не това е важното. Прекарах следващите 15 години да търся тези пари и отидох в Колумбия. Имаше стар замък с тамплиерски храм. Открих, че моят баща е бил масон и кодът е масонски с тайни знаци. Сигурен съм, че ако има хора и във вашата страна, които разберат къде е това място, ще отидат там да търсят парите (смее се), но проблемът е, че те са от наркотици, незаконни са.
Роберто през 80-те прилича поразително на Пабло Ескобар.
– Казахте ли на МИ-6 за вашето откритие?
– МИ-6 и аз имаме интересна връзка, няма нужда да казвам нищо, защото те и без това знаят всичко.
– Не ви ли се сърдят, че разкривате тайни около Ескобар и парите му?
– Моята книга разказва историята как британските служби са работили заедно с американските, за да хванат най-известния наркотрафикант в света. Това е положителна история, така че не могат да се разсърдят, нали?
– Какви са ви отношенията със законните син и дъщеря на Ескобар – Хуан Пабло и Мануела?
– Не ме харесват, а аз нямам нищо общо с моето колумбийско семейство. Съзнателно стоя далеч от всичко това. Аз съм чист и полагам специални усилия да не се свързвам с никого от тях. Моят полубрат Хуан Пабло ме мрази така или иначе, защото ме вижда като заплаха, а, разбира се, че не съм, аз съм художник и любител на природата и мира. Представете си, че сте живели цял живот с мисълта, че сте единствен, а след това вече не сте (смее се). Много по-сложно е, разбира се.
– Как се чувства човек с двама бащи – единият топ агент от МИ-6, другият най-големият наркотрафикант в света?
– Объркващо е. От една страна, е невероятно, но, от друга, се срамувам и също така съм щастлив. В сърцето ми има конфликт. Бих искал да бъда с истинския ми баща днес, за да го зашлевя и да му кажа, че това, което е правил, не е добро. Сега съм пораснал и виждам как се е превърнал в мегаломан.
– Като малък в Колумбия сте живели в огромна къща, пазила ви е буквално армията и охранители. Колко души отговаряха за сигурността ви?
– Ние имахме 30 бодигардове и още хора от военната полиция на правителството. Имахме защитена къща и във Флорида, летяхме с частен самолет, ако нещата в Колумбия ставаха сериозни. По този начин живях години наред. По време на гражданската война баща ми реши, че трябва да ме изведе от страната, и ме записа да уча в Англия. По време на ваканциите обаче летях до Колумбия – винаги с „Бритиш еъруейс“. Винаги при кацане от пилотската кабина се чуваше – „Моля пътниците да изчакат да слязат първо ВИП пасажерите“. И всички гледаха как едно малко момченце слизаше първо. След това ме чакаше черна лимузина и военна полиция, за да ме откарат до вкъщи. Тогава мислех, че това е нормално. Баща ми и кръстникът ми имаха много политическа власт. Президентът на Колумбия идваше да ме посещава и на рождения ми ден ме поздравяваше.
– Познавате ли членове на картела Меделин освен Ескобар и брат му?
– Може би е добре да не отговарям. Мога обаче да кажа, че дори да познаваш някого, не означава, че имаш нещо общо с него.
– Били ли сте в България някога?
– Да, преди много години. Помня, че бяхме в каз.ино в центъра на София. Издадоха ни карти за членство. Бях на рулетката и спечелих 5 лева (смее се). Всъщност аз играех ръгби 37 години. Бил съм в много отбори, но тогава играех в „Лондон айриш“. По време на войната в Близкия изток британските военни почиваха в Кипър, но разбраха, че сме в София и дойдоха при нас, за да играят с нас и да се забавляваме. След мачовете, в които се включваха и дипломати от английското посолство, пихме питиета и ходихме на каз.ино.
– Има ли нещо, което не успяхте да включите в книгата за Ескобар?
– Да, много неща, но не го направих, защото са незаконни. Има и доста емоционални моменти, но са твърде лични и не искам да ги споделям.
– Какво казвате на вашите деца за дядо им Пабло Ескобар?
– Децата ми живеят в Англия, имат си свой живот и не искат по никакъв начин да бъдат свързвани с него. Но те знаят, че са внуци на Пабло Ескобар Гавиря.
– Какво мислите за сериала „Наркос“?
– Не мога да кажа, че е лош, защото е най-успешният сериал на Нетфликс. Но те не са знаели много неща за младия Пабло и не са го пресъздали правилно. „Наркос“ започва, когато баща ми е на 23 г. Когато видите историята в моята книга, става ясно как всичко е започнало. Не познавам главния герой, който играе баща ми, и Нетфликс не са искали разрешение от никого от семейството за сериала. Затова моят чичо Роберто е предприел мерки срещу тях. Всичко става за пари. Филмът „Пабло“ обаче не ми харесва. Направен е по книга на жена, с която учехме в едно и също училище в Богота. Тя след това стана любовница на Ескобар. В Маями свидетелства срещу него и предаде важни доказателства. В момента е защитен свидетел. Но има нещо много интересно тук.
– Какво е то?
– Шефът на нашето училище Грегорио Батиста, моят кръстник. Той е реалният кръстник на Колумбия. Всяка Нова година седеше на приема и всички го целуваха по ръката. Той беше по-важен от Пабло Ескобар. Ще ви дам пример – принцеса Ан, сестрата на крал Чарлз III, му идваше на гости. Имаше връзка между британското кралско семейство, тайните служби и правителството на Колумбия.
– Вие рисувате. Така ли си почивате, бягайки от реалността и демоните в главата си?
– Да, абсолютно. Моите картини са пейзажи, аз не рисувам хора. Така бягам от реалността, а и ги купуват. Струват между 15 и 20 хиляди паунда. Знаете ли, че в Майорка живеят 20 000 българи. Сега всички чакат това интервю.
Роберто като малък до Густаво Гавирия.
Това е той:
Роден е в Богота, в момента е на 58 г.
Майка му е убита, осиновява го агентът от МИ-6 Патрик Уиткам
Няколко пъти Пабло Ескобар опитва да го отвлече
Живее в Англия и в Майорка
Пише книги, рисува картини, защитник на природата
Източник: Телеграф
Прегледана: 53195