Светицата Майка Тереза е открила призванието си във влака

0

Тя носеше Божията светлина, от която бе озарена сама. Целуваше умиращия по челото. Можеше да се лишава продължително време от сън, за да приготви обяд за 6000 души. Можеше да прекрачи смело прага на посолството на Иран, за да остави там бележка на масата с молба да й се обадят при първа възможност, за да обсъдят проблема със заложниците. Можеше да забрави Нобеловата си награда за мир някъде в гардероба на кралския дворец. Пред нея се отваряха всички врати. Спечелила бе приятелството на най-великите хора по света – папи, президенти, крале. Но независимо от огромната си популярност, тя остана докрай достъпна, скромна и земна. Нейното име е известно по цял свят. Тя е майка на бедните, безпомощните, осиротелите, въплъщение на ласките и нежността. Тя е Майка Тереза. Светицата!

На 26 август Анеза Гонджа Бояджиу, по-известна с монашеското си име Майка Тереза, а от 4 септември 2016 г. – Света Тереза от Калкута, щеше да навърши 113 години.

Как тази скромна женица, толкова малка и крехка, си спечели свето име още приживе? „Агнес беше такава хубавичка. Пееше като славей, играеше в спектакли, пишеше дописки за католическия вестник. И ето че пред мен стои жена, която е видимо състарена за годините си, като резултат от лишенията, които си е самоналагала” – пристигналата от Калкута мисис Куни, собственичка на магазин в Мелбърн, се разплаква, когато вижда любимата си племенничка, някогашната Агнес Бояджиу. Те не са се виждали в продължение на 40 години.

Агнес Гонза Бояджиу, бъдещата Майка Тереза, е родена на 26 август 1910 г. в Скопие и е най-младата от три деца на добре осигурено албанско семейство, което изповядва католицизма. Нейният баща снабдява лекарите в Скопие с лекарства. Впоследствие завърта и търговия със стоки, внасяни от Италия.

През юли 1971 г.

 През юли 1971 г.

Скопие е градче, което носи всички признаци на турското наследство: с базарите, минаретата и невероятно пъстрото си население. Семейство Бояджиу добавя своя принос за тая пъстрота: албанци, пък католици. Това наистина е рядко срещана комбинация. Бояджиу представляват малцинство сред албанците, които, както е известно, са преимуществено мюсюлмани.

Агнес е добра, послушна, внимателна и доброжелателна. Пее в църковния хор, помага на майка си и на останалите. Тя е набожна и романтична. Мечтае да стане или писателка, или музикантка, или мисионерка в Африка.

Трагедия

Нито Първата световна война, нито прекрояването на границите, нито провъзгласяването на независимостта на Албания не разтърсва семейството така, както кончината на бащата. Агнес е на такава възраст, че може да оцени напълно мъжеството и предприемчивостта на майката, която успява не само да се грижи за прехраната на семейството, но и да помага на бедни съседи. И въпреки това, когато Агнес иска майчината благословия, за да стане монахиня и да замине за Калкута, майката е в шок. Тя не може да допусне, че свитото и послушно момиче е готово да изостави близките си, за да замине на края на света?! Един Бог знае какво й е коствало да я поощри. Вероятно майчиното сърце разбира, че няма сила, която да задържи дъщеря й, когато е решила това с душата си.

Брат й Лазар, който учи във военна академия в Австрия, намира решението на малката си сестричка за каприз и не й спестява мнението си. Отговорът на Агнес е цитиран от многобройните й биографи: „Ти се смяташ за значителен, тъй като ще бъдеш офицер и ще служиш на крал с 2 милиона поданици? А аз ще служа на кралете по цял свят!”.

Кауза

На 26 септември 1928 г. Агнес се качва във влака, който отива от Скопие в Загреб. Мама Драна е права: тя никога повече няма да види своята Агнес. Бъдещата мисионерка пресича цяла Европа, за да отиде в Дъблин, където се присъединява към Ордена на сестрите от Лорето. Има на разположение два месеца, за да научи английски. На парахода, който тръгва от Европа, минава през Суецкия канал, Червено море и Индийския океан – за среща със съдбата си пътува вече не милата Агнес, а сестра Тереза.

Пътничката почти няма багаж и се оправя трудно с английския, но носи със себе си онзи стихиен екуменизъм, който си поставя за цел сливането на всички религии. Това, в което е била възпитавана от родителите си, е, че най-важното е човек да е добър, а дали е християнин, мюсюлманин или католик – това е от второстепенно значение.

В Калкута сестра Тереза става учителка в училище на Ордена „Лорето“. Цели 16 години тя преподава на бенгалските момичета история и природознание. През цялото това време тя се старае чрез образованието да победи бедността в съответствие с принципите на ордена. И трябва да се признае, че това й се отдава.

10 септември 1946 г. Това е една от съдбовните дати в живота на сестра Тереза, за която си спомня: „Аз пътувах с влака от Калкута към Дарджилинг, за да взема участие в духовни упражнения, и се молех смирено, когато изведнъж усетих ясно у себе си друго призвание. Вътрешният ми глас категорично ми заповяда да изоставя манастира и да се посветя напълно в помощ на бедните и живота сред тях. Това беше заповед. Аз знаех целта на пътя, но не знаех нито къде се намира този път, нито по какъв начин да достигна до него”.

Малко преди това прозрение в живота на майка Тереза се случва нещо, което иначе е обичайно за Калкута. Тя вижда как син докарва и изоставя пред входа на градската болница майка си, която е обездвижена и с гниещо тяло.

Майка Тереза в болницата си.

В болницата не искат да приемат живия труп. Миризмата е непоносима. Никой не намира смелост да се доближи до умиращата жена. „Аз също не издържах и избягах. Застанах встрани и започнах да се моля: „Света Дево Мария! Дай ми сърце, пълно с чистота, любов и смирение, за да приема Христа, да докосна Христос, да обикна Христос в това разрушено тяло”. След това се доближих до жената, докоснах я, измих я. Тя издъхна с усмивка. Това за мен беше знак, че любовта Христова и любовта към Христос е по-силна, отколкото моята слабост.

След години журналист, който има поставена задача да направи репортаж за Майка Тереза, докато общува с умиращи хора, възкликва: „Не бих направил това и за един милион долара!” – „За милион и аз не бих го направила – отговаря с усмивка Майка Тереза. – Само безплатно. От любов към Христа”.

Милостиня

„Господин Гомес! Няма какво да ям. Дайте ми, моля, къшей хляб” – такива бележки е съхранил Алфред Гомес, който по препоръка на местен свещеник приютява в таванско помещение монахинята Тереза. Когато се нанася в мансардата, Майка Тереза съвършено не знае какво ще прави оттук нататък и как ще служи на бедняците. Никакви указания „отгоре” не постъпват. По цели дни тя скита из улиците и се занимава с неща, които повечето нормални хора смятат за съвършено ненужни – като например това да учи малките клошарчета да си мият ръцете или да пишат върху асфалта. По това време тя още не знае, че това ще положи началото на системата от детски приюти към Ордена на милосърдието Shishu Bhavan за нежелани и ненужни дечица – изхвърлени на боклука бебета, малки инвалиди, сираци. Тя прибира под някоя стреха умиращи и бездомни и се старае да облекчи страданията им. Тя още не знае, че мълвата за монахинята ще достигне до градските власти, които по никакъв начин не могат да забранят на милионите бездомни да умират, където им падне, за което пък търпят непрекъснати критики. Тогава те ще я намерят и ще й предложат „сделка”: да разгърне дейността си в огромно мрачно помещение, намиращо се близо до храма на богинята Кали, където някога са се извършвали жертвоприношения. Така се появява домът за умиращи в Калкута, наречен от местните жители Дом на чистото сърце. Този приют никога повече няма да пустее.

Самота

До момента на основаването на Ордена „Мисионери на милосърдието“ ще минат четири години. Това е труден и болезнен период. Не е толкова лесно Майка Тереза да напусне сестрите от Ордена „Лорето“, още по-сложно е да вземе разрешение от Рим и да получи индийско гражданство. Още по-тежко й е да бъде сама. През 1946 г. записва в дневника си: „Господи! Що за мъка е самотата днес”. Чак през 1949 г. се появява първата й последователка, нейна бивша ученичка. Тя става първата монахиня от още несъществуващия орден. След нея през същата година към Майка Тереза се присъединяват още 11 последователки, основно нейни ученички. А през 1950 г. с дълбоки резерви Рим дава разрешение за основаването на Ордена на мисионерите на милосърдието. В края на ХХ век той вече ще наброява към 4000 души.

Кой може да стане мисионер или мисионерка на милосърдието? Ето какво казва самата Майка Тереза: „За да бъдеш мисионер или мисионерка на милосърдието, трябва да притежаваш физическо и духовно здраве, способност да се учиш, необходимата доза здрав размисъл и радостен темперамент”. Както пише Майка Тереза, за да станеш член на ордена, не е задължително да извършиш някакво необикновено дело, достатъчно е просто да принадлежиш изцяло на Бог, тоест да съблюдаваш принципа „Той може да прави с мен каквото поиска”. Тя твърди, че именно в това е истинското щастие. Това предполага любов, а любовта предполага пълно доверие. Четейки строфите, написани от Майка Тереза, разбираш, че истинската преданост се състои в това да се отречеш от глупавите дребни удоволствия в името на това да добиеш единство с Бога. Тя е убедена в това, когато казва: „Отричайки се от себе си, аз се отдавам на Бог, за да може Той да живее в мен. Колко нищожни бихме били, ако Бог не ни предоставяше възможността да му се отдаваме! И колко богатства притежаваме сега! Колко лесно е да завоюваш Бог! Ние му се отдаваме, Той става наш и ние не притежаваме повече нищо освен Него”.

Разпятие

Сестрите от Ордена на милосърдието, които освен традиционните монашески обети (за бедност, безбрачие, послушание) дават още и обет за служба на най-бедните, живеят по същия начин като своите подопечни: нямат хладилници, нито перални машини, не придирят на храна, мият се с обикновен сапун, пътуват само с обществения транспорт. Всъщност единственото, по което се различават от бедняците, за които се грижат, е робата и малкото разпятие, което носят.

През 1953 г., „наводнявайки небето с нашите молитви”, сестрите получават възможността да купят първия си дом. Той се превръща в генерален щаб на ордена. На същата улица сестрите откриват приют за сираци: най-често това са деца на местни жители, умрели в хосписа. „Аз съм съгласна да приема всяко дете, по всяко време, независимо дали през нощта или денем. Само ми кажете и аз ще дойда за него”, пише Майка Тереза.

Освен това сестрите от Ордена на милосърдието имат намерение да основат дом за прокажени. Това обаче е посрещнато на нож от индийците, които смятат тази болест за проклятие, изпратено от Бог за греха. След продължителна и напразна агитация Майка Тереза стига до извода, че Бог е категорично против създаването на такъв стационар. За да чуе Божията воля, тя потъва в молитви. Така стига до прозрението, че трябва да направи подвижна лечебница за прокажени. Скоро след това от Америка пристига машина за бърза помощ. Впоследствие ще бъдат открити още няколко такива „болници на колела”.

През 1965 г. в ордена вече има триста сестри, пристигнали от всички краища на света, а също и няколко дома.

През 1965 г. в Париж.

 През 1965 г. в Париж.

В Рим папа Павел VI, по препоръка на епископа на Азия, обявява ордена за „достоен за похвала” и утвърждава пълната му каноническа действителност на всички инстанции. Задачата на ордена се състои в това да се проповядва сред хората любовта към Бог, да им се предоставят грижи, топлота и нежност. Животът на доброволците е труден, еднообразен и скучен. Но те са уверени, че каузата им носи най-голямото богатство, защото, както казва Майка Тереза: „Самотата и чувството, че си нежелан, са най-голямата бедност.”

„Висшата любов не се измерва с думи, тя съществува, за да дава”, казва още Майка Тереза.

С папа Йоан Павел II във Ватикана.

Незабравими цитати

  • Отдай своите ръце, за да служат, и своето сърце – за да обича.
  • Вие можете да направите това, което аз не мога. Аз мога да направя това, което вие не можете. Заедно ние можем да направим нещо действително прекрасно за Бог. Бог не пита колко книги сме прочели, колко чудеса сме сътворили. Той пита направили ли сме това, което можем.
  • Ние си мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
  • Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва, да се чувства по-добре и да е по-щастлив.
  • Всяко дете е безценно, защото всеки човек е Божие създание.
  • По кръв аз съм албанка. По гражданство — индийка. По вяра — католическа монахиня. Колкото до моето призвание, аз принадлежа на света. Колкото до моето сърце — аз принадлежа изцяло на сърцето на Исус
Прегледана: 56715

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече