Историята на 21-годишния Георги, който не замина за Лондон, но органите му спасиха 4-ма

0

Улицата с най-ново име във Варна е кръстена на донор. Тя се казва “Георги Николов” – 21-годишен студент, който губи живота си преди 8 години. Тогава семейството му дава съгласието си негови органи да бъдат дарени на чакащи нуждаещи се пациенти.

Според инициаторите това ще пази спомена за него не само у близките му, но и ще обърне внимание на хората към донорството.

Така четирима българи продължават живота си с неговите бъбреци, черен дроб и сърце.

Майката на Георги – Светла Николова, едва сдържа сълзите си,

когато говори за непрежалимия си син.

Семейството участва в специална документална мултимедийна история за донорството на органи в България – “Последният дар на човека”, част от екипа му е и братът на Георги – Александър.

Близките на Георги вярват, че трябва да се говори по-често за донорството в България, да се разказват и личните истории на донори и реципиенти, защото тиражирането на броя дарили и приели органи остава само цифри, статистиката обезличава.

Затова те с охота споделят своята история, макар и да боли.

Слънчевото им момче си отива много младо – няма как да забравят кошмарния ден, когато, излизайки от апартамента,

Георги се навежда да си завърже обувката и пада
пред вратата на асансьора,

усещайки силна болка в главата. Успява само да се обади на баща си и се свлича безпомощен.

След няколко дни Георги е трябвало да отлети за Лондон, а вечерта – да посрещне брат си, който също живее в Англия, и да се съберат цялото семейство.

Но той остава завинаги тук, а неговите органи удължават живота на 4-ма.

До 18 септември 2015 г. Георги е здраво момче – успешен студент с остър ум, който никога не е имал сериозни здравословни проблеми. Никой не е подозирал, че точно в този ден

коварната мозъчна аневризма в главата му е напът да се спука и да сложи край на живота му

“Аневризмите са патологични разширения в кръвоносните съдове, често с формата на зрънце. При навременното им откритие те се отстраняват ефикасно и лесно от съвременната медицина с безкръвна операция.

Единственият начин да бъдат забелязани в мозъка обаче е чрез скенер, който не е рутинна профилактична процедура.

Понякога, най-вече при млади и здрави хора, за аневризмите няма обяснима причина или симптоматика и в случая на Георги не е повече от лош шанс”, разказва брат му Александър.

Лекарите правят всичко по силите си, казват, че и 1% да има шанс за живот, ще се борят докрай. Но съдбата е определила друго.

Близките на Георги  пред табелата на първата улица, кръстена на донор.
Близките на Георги пред табелата на първата улица, кръстена на донор.

 Чудо няма. Отокът не е спаднал и Георги е в мозъчна смърт. Д-р Валентин Маринчев, анестезиолог и координатор по донорство в болницата “Света Марина”, им казва:

Единствената ви утеха е да дарите

“Решението за донорство взехме спонтанно, бяхме единодушни. Държахме се за ръце. Нямаше нужда да обсъждаме. Просто казахме: “Ще даряваме.” Нашият син даде шанс на 4-ма човека да живеят и осмислят живота си.

Това, че си помогнал на други, те изпълва с нова сила, дава ти нов смисъл, надежда и сили да продължим напред, осмисля живота ти по нов начин”, разказва майката.

Двата му бъбрека отиват при Виктор и Айше, черният дроб – при жена, чието име не знаят, а сърцето му – при Борислав.

Не е редно близки на донори да влизат във връзка с реципиенти, но

семейство Георгиеви намира Айше, която живее
най-близо до Варна

– в Тервел. Тя е на 42 г. и оживява благодарение на техния жест. Още в деня след трансплантацията тя се почувствала като нов човек.

По-късно с мъжа си осиновяват дете – мечтаната рожба, която младата жена не е могла да има заради здравословен проблем.

Така Георги я спасява, а Светла си пише всеки ден с нея, чуват се често и си гостуват при различни поводи.

“Съдбата ни въвлече в каузата за донорството, болката и желанието да помогнеш вървят ръка за ръка”, казва Светла.

Синът бил обичан от приятели и състуденти, добронамерен, слънчев, винаги усмихнат. Сякаш изпълвал пространството със спокойствие и светлина, общуването с него било с невероятна лекота.

Церемонията по именуване на улица в кв. “Аспарухово” бе точно 8 г. след смъртта на Георги.

“Невероятно съвпадение, благодарни сме на жеста на община Варна, събитието предизвика много хора да се замислят за донорството. Оттогава се свързват и споделят с нас, сякаш някакъв път се отприщи пред донорството.

Улицата е живописна, потънала в зеленина, спокойна, с великолепна гледка към морето

“Бих живяла там. На улицата има специално място, където всеки може да се запознае с историята, с QR код да сканира и да прочете историята на Айше”, разказва Светла и я определя като улица на добротата и надеждата.

“Трябва да подхождаме с мисъл за другите, когато се моля за душата на сина ми, се моля и за тези 4-ма души, от които познавам само един, да са живи и здрави. От майка ми и баба ми така знам – направи добро и го хвърли в морето.

Оставихме на съдбата и не сме търсили другите трима реципиенти, в един от които живее сърцето на сина ми”, допълва майката.

“В България така е направена системата, че решението на близките е определящо за това дали ще има донорство, или няма да има, а ние се съгласяваме изцяло с хората. Обикновено онези, които отказват, го правят, защото не са говорили с починалия.

Понякога е опит за бягство от чувството за вина, което може да изпитват, но всичко това са догадки.

В такъв момент не може да питаме защо отказват. Не може да се бъркаме в чувствата на хората,

не можем да направим статистика на причините за отказ. Когато взаимоотношенията в семейството са здрави, решението се взема много бързо и са абсолютно убедени, че това трябва да го направят”, разказва д-р Маринчев.

Александър Николов намира съмишленик в лицето на един варненец – Димитър Панайотов, и други добротворци и каузата е жива.

Инициативата “Анонимните герои” – за именуването на улица с име на донор, е на граждани и създателите на проекта “Последният дар на човека”. Той цели да повдигне въпроса за проблемите с донорството в България. В продължение на 6 години двамата

провеждат над 100 срещи с лекари, пациенти и семейства на донори

в повече от 15 населени места. Снимат в 8 болници, присъстват на 3 трансплантации и стават свидетели на една донорска ситуация. Документалният разказ започва именно с историята на Георги.

България е последна в Европа по трансплантации. Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите са близо 1000.

Ако се запази сегашното темпо, ще са необходими повече от 20 години, за да бъдат трансплантирани всички чакащи към днешна дата.

Прегледана: 48140

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече