Забравената история: Племенникът на Раковски разстрелян от Сталин!

0

П реди 106 години на днешния ден 7 ноември (25 октомври стар стил) в Имперска Русия се случва едно събитие, което предопределя съдбите на целия свят за 100 години напред. На този ден шепа руски емигранти се завръщат тайно в Русия с джобове, пълни с чуждо злато, извършват държавен преврат и установяват нов строй на управление, непознат до този момент, болшевизма. В събитията участие вземат и десетки българи. За един от тях е темата на днешната ни рубрика.

Животопис

Кръстьо Георгиев Станчев е роден на 1 август 1873 г. в Котел. По майчина линия той е потомък на идеолога на българската революция Георги Раковски, чиято фамилия приема като ученик. Младият Кръстьо успява да получи завидно образование за времето си. Учи медицина в Женева, Цюрих и Берлин, защитава докторска дисертация по психиатрия в Монпелие. В Европа българинът попада под влияние на социалистическите идеи, които отстоява до края на живота си. След като в началото на ХХ век заживява в Румъния, той е един от водачите на местното социалистическо движение. Заради участие в организиране на бунтове е изгонен от страната. Докато е в странство из Европа, Раковски взема участие в създаването на Втория Интернационал и на Работническата социалдемократическа партия в България. В същото време българинът поддържа контакти и приятелски връзки с някои от бъдещите водачи на болшевишкия преврат в Русия. За самия преврат той научава, докато е в затвора в град Яш, откъдето изпраща до Москва поздравителна телеграма, завършваща с думите: „Да живее революцията в Русия!“, и се подписва с имената „Христиан Раковский“. С тях той остава завинаги в съветската история. В отговор българинът получава покана от самия Ленин, след като излезе на свобода да хваща първия влак за Петроград.

Комисар

В края на декември 1917 г. Кръстьо Раковски пристига в руската столица и се хвърля с пълни сили в установяване на новата власт. Назначен е за главен комисар по руско-румънските отношения. Участва в бруталното налагане на новата власт в Украйна, където името му е останало като символ на нечувана жестокост. По негова заповед там са избити хиляди души, сред които и много жени, деца и старци. След налагането на болшевизма е избран за председател на съвета на народните комисари на Украинската съветска социалистическа република.

Дейността му в Украйна е високо оценена от Кремъл и през 1923 г. българинът е назначен за заместник народен комисар по външните работи на СССР. На този пост прекарва в продължение на две години. По това време той проявява интерес към съдбата на Сергей Есенин, като предлага отдалият се на пиянство поет да бъде въдворен в санаториум и в стаята му да има човек от службите, за да го пази от алкохола. В отговор на предложението на Раковски Феликс Дзерджински, който по това време е начело на службите, видимо саркастично поставя следната резолюция: „А може би Вие самият, другарю Раковски, ще пожелаете да се заемете сам с тази задача?!“ Само два месеца след направеното предложение, на което не е обърнато внимание, поетът Есенин се самоубива. А според някои историци е убит от руските служби като опасен.

Репресии

По време на първата вълна от Сталиновите репресии в средата на 20-те години Кръстьо Раковски е свален от високия пост и е изпратен за съветски посланик в Лондон, а после и в Париж. През тези години българинът не крие близостта си с Ленин и Троцки и с това си навлича гнева на Йосиф Сталин. През 1928 г. той е изключен от болшевишката партия и е изпратен на заточение в Астрахан, където прекарва шест години. Там е назначен на дребна длъжност в губернската планова комисия. Само няколко месеца след пристигането си в Астрахан Раковски заболява тежко от малария и по съвети на лекарите е преместен в Саратов, където климатът не е толкова влажен. По време на заточението българинът продължава кореспонденцията си с Троцки и не крие опозиционните си настроения и враждата си със Сталин. Това засилва репресиите срещу него, а по-късно към присъдата му са добавени още две години.

Той е преместен в Алтайския край, а всякаква писмена кореспонденция му е забранена. През времето на заточението си Кръстьо Раковски прекарва и два инфаркта. Завръща се в Москва отново чак през 1934 г., след като публично заявява, че се е отказал от опозиционните си идеи и настроения. Възстановено е членството му в партията и е назначен в Министерството на здравеопазването. Това „помилване“ обаче се оказва за кратко. Още през 1936 г. Раковски изпада отново в немилост пред Сталин и за втори път е прогонен, този път от пределите на целия Съветски съюз. През 1937 г. Кръстьо Раковски отново е пуснат да се завърне в СССР, но само няколко месеца след това за пореден път попада под прицела на мустакатия диктатор Джугашвили. Този път чекистите не се церемонят с българина, а направо го арестуват и го хвърлят в затвора, където е подложен на изтезания.

От българина се иска да признае, че е участвал в антисъветски троцкистки заговор начело с бившите народни комисари Бухарин и Риков и бившия шеф на службите Ягода. От него се иска да подпише показания, че е имал за цел да убие Сталин, Молотов, Каганович и др. висши партийни величия от Кремъл. След като е смлян от бой и психически тормоз, накрая той подписва представените му показания, с които се признава за антисъветчик и английски и японски шпионин. Какво от това, че българинът не знае и думичка японски.

Съдба

И този път съдбата е благосклонна към Раковски. Незнайно по какви причини, но Сталин и този път пощадява живота на българина. Раковски е осъден на 20 години трудов лагер и конфискация на цялото имущество. В последната си дума пред съда българинът заявява:

„Нашето нещастие е в това, че ние заемахме отговорни постове и властта обърка нашите глави. Страстта към властта и честолюбието ни заслепиха и ни доведоха накрая до тука.“

Присъдата си Раковски излежава в Орловския затвор, останал още от царско време.

На 11 септември 1945 г. Кръстьо (Христиан) Раковски е разстрелян по заповед на Сталин. Той е един от 157-те затворници, екзекутирани в Медведевската гора. Заедно с българина сред разстреляните са и такива известни за времето си личности като революционерките Мария Спиридонова и Варвара Каспарова, лекарят проф. Дмитрий Плетньов, дипломатът Сергей Безсонов. Сред разстреляните е и бившият народен комисар по финансите Варвара Яковлева – сестра на Троцки и съпруга на Лев Каменев, както и родният брат на бившия нарком Николай Ежов – Сергей. Раковски и останалите разстреляни са реабилитирани едва половин век по-късно, през 1988 г., от Върховния съд на все още съществуващия СССР. А на 21 юни 1988 г. е възстановено и членството на българина болшевик в КПСС.

През живота си Кръстьо Раковски има 3 съпруги, от които няма деца. От секретарката си Юлия Щеглова обаче има син – Асколд, който става лекар, а след смъртта на Сталин синът се издига до професор в Медицинската академия в Калининград.

Прегледана: 49290

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече