2 години ад в Украйна – най-смъртоносната война в Европа след ВСВ

0

Две години от началото на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война. Перспективи за край на войната между Русия и Украйна не се виждат. Над 10 000 украински цивилни са убити от началото на бойните действия. Почти 5 милиона украинци все още са вътрешно разселени, а близо 6 милиона са бежанци в цяла Европа, по данни на ООН.

Украйна отдавна играе важна, но понякога пренебрегвана, роля в световния ред и сигурност. Днес страната е фронт на съперничество между великите сили, което според много анализатори ще доминира в международните отношения през следващите десетилетия, пише в свой анализ неправителствената организация Council for Foreign Relations.

След Русия, Украйна е втората по население и мощ сред 15-те бивши съветски републики, в която са съсредоточени голяма част от селскостопанското производство, отбранителната промишленост и военните сили. През трите десетилетия на своята независимост Украйна се цели да прокара свой собствен път като суверенна държава и същевременно се стреми да се сближи със западните институции.

КАКВИ СА ИНТЕРЕСИТЕ НА РУСИЯ В УКРАЙНА?

Според преброяването от 2001 г. в Украйна живеят около осем милиона етнически руснаци, предимно в южната и източната част на страната. Москва твърди, че е длъжна да защитава тези хора и именно това сочи като причина за действията си в Крим и Донбас през 2014 г.

През 1954 г. съветският лидер Никита Хрушчов прехвърля Крим от Русия на Украйна, за да засили „братските връзки между украинския и руския народ“. След разпадането на съюза обаче много руски националисти копнеят за връщане на полуострова. Преди да нахлуе в Крим, Русия се надяваше да привлече Украйна към своя единен пазар – Евразийския икономически съюз, който днес включва Беларус, Армения, Казахстан и Киргизстан.

След разпадането на Съветския съюз много руски политици разглеждат развода с Украйна като историческа грешка и заплаха за авторитета на Русия като велика сила.

Загубата на трайно в лияние върху Украйна и попадането ѝ в западната орбита се разглежда от мнозина като сериозен удар по международния престиж на Русия. През 2022 г. Путин представя ескалиращата война с Украйна като част от по-широка борба срещу западните сили, които според него целят да унищожат Русия.

„ЕС се промени. Няма връщане назад. Угасихме светлините зад нас и на практика има само един път“. Думите на датския политик и еврокомисар Маргрете Вестагер на конференция точно отразяват настроението сред брюкселския елит, изненадан от собствената си неспособност да се отърси от бюрократичната мудност, да защити Украйна, да приеме разширяването и да се доближи до осъществяването на амбицията на Урсула фон дер Лайен ЕС да се превърне в „геополитическа сила“, анализира TheGuardian.

„Войната на Русия събуди един дремещ гигант“, твърди Жозеп Борел, тогава върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС. Мерки, които бяха немислими само няколко дни по-рано, като например, недопускането на водещи руски банки до международната система за финансови съобщения Swift и замразяването на активите на Руската централна банка, бяха наложени с безпрецедентно темпо. За първи път Европейската комисия наложи 13 пакета от икономически санкции срещу една държава – Русия, като всички те бяха приети с единодушие.

Блокът предоставя военна помощ на Украйна. В същото време европейските икономически вериги за доставки, не само енергийни, са систематично защитавани – процес, започнал с пандемията от COVID-19.

През октомври 2022 г. Съветът на ЕС се съгласи да обучава украински войници и стартира мисията само месец по-късно. Използвайки два щаба – в Полша и Германия, 18 държави членки на ЕС вече обучават украински военни.

През май 2022 г. Путин беше достатъчно уверен, за да заяви на среща на руски петролни мениджъри, че всяко изявление на ЕС за откъсване от руската енергетика ще бъде акт на „икономическо самоубийство“, което „не разбира елементарните закони на икономиката“. Увереността на Путин изглеждаше добре обоснована.

Преди нахлуването в Украйна Европа внасяше 45% от своя газ от Русия, като Германия беше особено устойчива на десетилетните предупреждения на САЩ, че подобна зависимост от една идеологически враждебна сила е неприемлива.

След началото на войната Путин използва газовите доставки като военно оръжие. Изправен пред опцията да продължава да плаща на Русия милиарди за нейния газ, ЕС изготви документа „Repower EU“, в който посочи как ще се търси алтернатива на доставките и ще се намали потреблението. Държавите от ЕС, насърчавани от комисията, се съгласиха доброволно да намалят потреблението на газ между август 2022 г. и март 2023 г. с 15 %, в сравнение със средното потребление през предходните пет години.

Планът проработи. За да ограничат допълнително цените, през декември 2022 г. ЕС се съгласи да купува газ колективно, като по този начин подобри покупателната способност на своите газови фирми и копира модела, използван за закупуване на ваксините срещу COVID-19.

18-кратното увеличение на европейските цени на едро на газа, което последва инвазията в Украйна, катализира инвестициите в зеления преход не само в Европа.

Според британски медии войната в Украйна е ускорила енергийния преход с впечатляващите 5 до 10 години, тъй като домакинствата и правителствата увеличиха разходите за електрически превозни средства, термопомпи, мерки за ефективност и производство на зелена енергия.

Подобни решения бяха взети и по отношение на хранителните доставки в цял свят. Прекъсването на реколтите и руската зърнена блокада заплашваха да създадат хуманитарна катастрофа в развиващите се страни, тъй като много от тях – като 85% от Африка, зависят от вносната пшеница, пише Чатамхаус. Световната продоволствена програма (WFP) казва, че кризата остава в „безпрецедентни размери“ с десет пъти повече хора, изправени пред глад, в сравнение с преди пет години.

„Невъзможно е да се отдели хранителната криза от продължаващата енергийна. Високите цени на горивата повишават цените на торовете и транспортните разходи, което от своя страна намалява печалбите на фермерите, като в същото време увеличава цената на храната за потребителите“, казва Лора Уелсли, старши научен сътрудник в програмата „Околна среда и общество“.

Войната издигна нова Желязна завеса между държавите в света. След обединението на Запада в подкрепа на Украйна, Русия затопли отношенията си с Китай, Иран и Северна Корея. Москва продължава да изгражда влияние в Африка и Близкия изток със своето икономическо и военно влияние. Руската група наемници „Вагнер“ стана по-мощна в конфликти от Донбас до Сахел, пише в анализа на „Асошиейтед Прес“. 

Прегледана: 68315

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече